Моделът на България за справяне с COVID-19 е най-успешен, според студентско проучване относно рефлексиите на младите българи по отношение разместването на геополитическите пластове, международната политика и политически стратегии вследствие на пандемията. 27,3% от анкетираните 212 младежи на възраст от 18 до 34 г. извеждат страната на първо място. Следват моделът на Китай, Германия /20%/ и Швеция 14,8 на сто
Изследването е проведено в периода 13-30 април като практико-приложна задача на студентите в часовете по геополитика и теория на международните отношения.
„Седемнадесет въпроса бяха включени в анкетата. Отговорите могат да бъдат разделени в няколко основни групи. Един от най-важните изводи е, че бъдещето принадлежи на политически форми с по-централизирана власт, с по-стегната структура, чието управление ще бъде в ръцете на изключително тесен и подбран елит, а не на демократично мнозинство”, каза доц. Ангелина Марковска, ръководител на катедра „Политология” във Философския факултет на Великотърновския университет. „Другият резултат от анкетата е, че формирането на нагласите за промяна сред младите хора в България ще бъдат отчасти желани, но и отчасти наложени отвън. Ще се появят н играчи на геополитическата сцена, които няма да пропуснат възможността да се възползват от създалия се вакуум, като ще се търсят начини за превръщането им в регионални сили”, допълни доц. Марковска.
Студентите достигат до извода, че геополитическите размествания и глобални промени неминуемо ще се отразят и върху човешката психика, а оттам и върху нагласите за политическо поведение. „В тази връзка младите политолози заключават, че налагането на новия световен ред няма да започне с промяна на политическите форми на управление и политическите отношения, а ще започне с промяна в мисленето, възгледите и всекидневния живот на всеки един обикновен гражданин”, коментира доц. Ангелина Марковска.
Според изследването Европейският съюз ще запази своята цялост, но на цената на известни промени в статута на някои от държавите членки. „Политиките на ЕС в условията на пандемия се оказаха недостатъчно ефективни и не успяха да подпомогнат достатъчно част от страните членки на евросъюза, което довежда до трайно влошаване на отношенията и загуба на доверие между партньорите”, според отговорите на младежите.
Проучването ще бъде публикувано в издание на Философския факултет като научен доклад, уточни доц. Марковска.
