Култура

С много истории от миналото, разказани с чувство за хумор, проф. Петър Стоянович представи книгата си „Несвършващо време. Спомени”

„Нямаме право да подхождаме към миналото с носталгия и да пренасяме само хубавите спомени и украсените случки. Особено, когато става въпрос за мемоари. Като историк предпочитам да предавам миналото с факти и детайли, обективност и самоирония”, заяви проф. Петър Стоянович пред многобройната великотърновска публика, дошла да уважи представянето на книгата му „Несвършващо време. Спомени”. В непринудена обстановка, с характерното си чувство за хумор, той грабна вниманието със своята родова история, премина през детството, ученическите години, казармата и студенството във Виена.

Специално за Общинското радио преди срещата за книгата си той заяви: „Времето на нашите спомени не свършва и не би трябвало да свършва. То свършва не с физическото отмиране на неговите представители, а защото ние, нашето общество отказваме да си спомним за нашите родове, за онова, което е било преди нас, това, което ни е формирало и винаги до края на живота ни ще остане наше убежище, това е нашият личния спомен. Това е смесица като наръчник, справочник и удоволствие. Всеки да чете книгата, както му харесва. Но не е нито енциклопедия, нито чист мемоар, нито само автобиография. От всичко по малко е”.

Петър Стоянович е правнук на Иван Стоянович – Аджелето, националреволюционер, съединист, създател на българските телекомуникации, журналист, народен представител, създател на първата българска телеграфна агенция, дипломат и царски съветник. Дядо му д-р Петър Стоянович, завършил държавни науки в Германия, е тютюнев експерт, генерален директор на концерна „Реемсма“ – Хамбург за Югоизточна Европа, съден от Народния съд. Един от основателите, първи капитан и дългогодишен председател на ФК „Левски“. Баща му Иван Стоянович (1930 – 1999) е кинокритик, журналист и писател. Майка му е Ани Бакалова (1940 – 2016), известна театрална и филмова актриса. „Аз нямам заслуга за този известен род. Най-голямата грешка, която човек може да допусне по някакъв начин, е да извлича дивиденти от хората преди него. Това е нещо, на което аз съм стъпил и благодаря. От там насетне има друго – миналото, заветът. Те ти се стоварват на гърба и или отказваш и затваряш тази страници, и не искаш да бъдеш част от това минало, или поемаш това бреме, защото колкото по-пъстро и дълбоко е миналото, толкова по-тежко е дървото на кръста, който човек носи цял живот. Това е и отговорност. За тези, които смятат, че богата биография зад теб е някакво страшно Аладиново съкровище, от което можеш да правиш заменки като общински имоти не, по-скоро е тежка раница и ако не се научиш да я носиш се прегърбваш до неузнаваемост”, допълва Стоянович.

Разходката в детството е най-голямата част в книгата „Несвършващо време. Спомени”. Тогава са и най-щастливите моменти. Има разказ за младежките години, за студентството, за рода му. Освен спомените, друг акцент на срещата с проф. Петър Стоянович бе разговорът за „Фердинандеум”, научно-историческия труд, описващ в подробности първите 25 години от управлението на Цар Фердинанд. Той го определя като „книга за човек, който нито е ангел, нито е особено симпатичен като характер, но е човек, без когото България нямаше по никакъв начин да изглежда такава каквато тя стана само за 25 години.“

Гостът бе поздравен в началото на срещата с изпълнения на възпитаниците на Владимир Габров – детски състав „Камбанки“ към Младежки дом Велико Търново.

Зам.-кметът на Велико Търново Нейко Генчев съобщи добрата новина, че на Лондонския панаир на книгата, който се проведе в средата на месец март, са договорени права за разпространение на английското издание на „Фердинандеум” във Великобритания, Канада и Индия, което е голям успех за автора и великотърновското издателство „Фабер”.

Кремена Крумова – Попова