При голям интерес премина срещата с писателя и сатирик Михаил Вешим в Регионалната библиотека „П.Р.Славейков”. Той бе във Велико Търново по покана на културната институция да участва във „Фоайе на книгата с автограф 2023″ и да представи последната си книга – „Химия на шегата”. Ученици и граждани се докоснаха до чувството за хумор на писателя и се посмяха заедно с него. Срещата бе предшествана от малък откъс от спектакъла „Не сме от тях” на артисти от МДТ „к. Кисимов” в старата столица, с който бе открита изложбата „Нашенци” от фонда на Литературно-художествен музей „Чудомир” – Казанлък.
„Баба ми четеше Чудомир. Обичаше хумора. А той, Чудомир винаги ми е бил ориентир. Много съм го чел. Изненадвал съм се всеки път, намирам всеки път по нещо ново и смешно. От 10-15 години дори врачвам наградата „Чудомир“ за къс хумористичен разказ. Толкова добре улавя националното, нашенското. Свежо чувсто за хумор има“, поясни преди представянето на книгата си Вешим. От малък той расте около писатели. Познава класиците на социалистическия реализъм, както казва с усмивка и допълва, че не е добре да познаваш писателите, а книгите им. Познава и е работил с автори и хумористи като Радой Ралин, Валери Петров, Марко Ганчев, Петър Незнакомов, Станислав Стратиев, Мирон Иванов, Йордан Попов, Борис Априлов.
„Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография – така, както са го направили Марк Твен, Бранислав Нушич, Уди Алън… Или Великия Чаплин. Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга. За 40 години писане и 60 години живот с (и сред) писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил. На живота гледам леко (по-често лекомислено) – така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и пръст да ми покажат. Средновековните алхимици търсеха философския камък. Покрай химията на шегата открих алхимията и някакво свое философско камъче – да не се взимам насериозно! Да се отнасям иронично към живота и самоиронично към себе си“, посочва Вешим.
Допълва, че е добре книгата му „Химия на шегата“ да бъде четена като автошарж. А за любовта към в. „Стършел” обяснява, че е още от дете, когато се учил да пише. Пишел много грозно и баща му посочвал да преписва по три вица от страниците на изданието. Лека-полека се зачитал и в другите вицове, и в карикатурите. И му станало много любопитно и интересно. Та така и до днес. Ако трябва да предаде послание към младите хора, то е само едно – да четат и да са любопитни. „Аз прекарах много време с книгите. В една библиотека в Панчарево ходих често. По наше време нямахме интернет. Така имах свободно време да чета и да играя футбол. Стигна се дотам, че бях изчел всички книги и дори препоръчвах и на други читатели книги“, допълва главният редактор на в. „Стършел“.
„Моята химия, тази – на шегата, при някакъв случайсъщо можеше да предизвика взрив, но безопасен – от смях. Безвреден за очите, освежаващ за настроението. Открих химията на шегата, за да се правя на интересен пред околните, без да подозирам, че това ще ми стане професия. Имах този късмет. Имах и още няколко късмета в живота. Първи: да се родя в писателско семейство. Един мой близък, по-точно роднина по права линия, най-точно –баща ми, също е писател. Георги Мишев – сигурно сте че ли нещо от него или сте гледали филмите му. От малък знам поговорката, че по наследство се предават само две неща – пари и болести. Талант – никога. Та не съм разчитал талантът да ми е кодиран по рождение в ДНК-то. То и досега не съм наясно дали изобщо гоимам (не ДНК-то, таланта). Продължавам да търся доказателства. Но от дете наблюдавам как пише писателят – трудно„, пише още в книгата си Михаил Вешим.
Кремена Крумова – Попова
