Политика

Младежите са склонни да вярват на популисти, алармират експерти

Отношението към образователната система, емигрантските нагласи и политическите ценности на младите хора в региона проучи социологическата агенция „Галъп интернешънъл”, по поръчка на Фондация „Фридрих Еберт”. Допитването се проведе в десет балкански страни сред население на възраст между 15 и 29 години. Пред микрофона на Общинското радио данните обобщи политологът доц. Борис Попиванов от СУ „Св. Климент Охридски”:

„Зададохме няколко твърдения и помолихме младежите да отговорят съгласни ли са или не с тях”, уточни той. Ето резултатите:

„Правителството трябва да поема повече отговорност, да подсигури на всички необходимото” – 86 % от младите хора подкрепят това.

Зад идеята, че „Приходите на бедните и богатите трябва да бъдат направени по-равни” – застава 77% от младежта.

„Демокрацията е сравнително добра форма на управление” – 63% смятат така, въпреки сложността и двусмислието в самия въпрос.

Четвъртото твърдение – „Правителствената намеса/собственост в бизнеса/производството трябва да бъде по-голяма” – 62% са на това мнение. С други думи – близо две трети от всички допитани. Отговорът е по-скоро неочакван и не се припокрива с останалите виждания на младежите, що се касае до професионалната им реализация, тъй като повечето от тях предпочитат работа в частния сектор. Привличат ги по-високите доходи от държавния.

Следващият въпрос – „Нужен ли е лидер, който да управлява страната със здрава ръка?” На Балканите този въпрос е задаван общо три пъти през годините – 2008, 2017 и 2018, оказва се, че броят на младежите, които искат силен лидер нараства. В някои от страните – с космически темпове. Най-висок е в Албания и Македония, най-нисък в Словения.

Непознаването на политическата система и острите вълни на популизъм в целия свят все по-често водят до подобни противоречиви и понякога притеснителни отговори.

Следващият извод, че интересът на младите хора на Балканите към политиката е страшно нисък, не е изненада. „Политиката изобщо не ме интересува са отговорили” 61% в Албания, 58 % в Босна, 40 % в България и т.н.т. И ако съчетаем този с втория най-популярен отговор „По-скоро не ме интересува”, общо броят на незаинтересованите достига 70-80% от младото население в целия регион.

Последният въпрос е най-важен за бъдещата репродукция на политическите елити. Когато младите не са заинтригувани – остава огромно отворено поле за случайни лидери и инцидентни политици, които идват на сцената. Те самите навярно незаинтересовани от политика са силно амбицирани да изпълняват политическа функция.