„Всъщност, много хора казват, че харесват възрастните хора, но малко се говореше за тях. Като че ли бяхме ги избутали встрани с ежедневието, което ни завладява и борбеността, която изисква да притежаваме днешния ден, сякаш забравяме за по-слабите. Да, тях ги има, но колко са, какви са, какво имат да дадат, да кажат, интересни ли са, сякаш по-малко сме се замисляли за това, преди да се захвана с това, което наричам мисия”. Това сподели Мира Добрева за Общинско радио Велико Търново за книгата си „Столетниците – благословия или орисия“. Тя бе представена в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ в старата столица. Тя е сборник от документални разкази от рубриката „Столетниците на България“, излъчван вече в продължение на 10 години по БНТ като част от предаването „Отблизо с Мира“. През 2015 г. получава специалната награда от Международния филмов фестивал „Наследство“ за този тв проект. Книгата „Столетниците – благословия или орисия“ представя 38 от тези 107 истории.
„Не казвам, че съм първата, имало е и други хора, предполагам. Аз смятам книгата като мое изследване, проучване за столетниците. Това е 10-годишен труд през годините, през които съм вървяла. Задавала съм едни и същи въпроси на тези 107 столетници, както и други въпроси касаещи техния живот. Статистика за столетниците не се води. Те са хора, които се знае, че ги има, предполагаме, че живеят в планините, селата. А столетници има най-много в големите градове на България, което оборва теорията, че който пие чиста планинска вода, храни се със здравословна храна, диша чист въздух, става столетник. Оказва се, че това съвсем не е така”, допълва Мира.
Идеята за столетниците става по време на телевизионно интервю на живо с режисьорка.
„В един момент тя поясни, че за съжаление не могли да направят премиерата в София, а трябвало всички от театъра, да отидат до Смолян, защото една от актрисите е на 100 години и не можела да пътува. Оставих се да мине интервюто и мислех за това, и през цялото време до края на предаване на живо, се питах каква ще е тази актриса. Не бях чувала за такава. И се оказа, че тя не е само на 100, баба Бисера беше на 101 години. Помолих за телефона й и тръгнах за Смолян. Усещах, че ще се случи нещо извънредно, женската ми същност явно, шестото ми чувство, подсказваше, че ще се случи нещо голямо, толкова много се вълнувах. Правила съм много интервюта, срещала съм хиляди личности, но никога не се бях вълнувала така. Тялото ми се разболя след това, на физическо ниво. В една късна зимна нощ, нямах търпение стигнем до Смолян и за мен тази Вселена се отвори”, спомня си известната журналистка.
Определено не й е било лесно да отдели от всичките 107 истории само 38. За всеки следващ столетник си казвала, че той е най-добрият, поредният й шедьовър. „И точно си казвах това и ми се обадят от някъде за друг. А аз във всеки от тях виждах поредния диамант , който слагам в кощницата си със съкровища. Разнородни характери намериха място в книгата. Има столетници, те по- често си живеят в домовете, не са пъргави, други са игриви, трети яде лой, четвърти пие ракия, пети не яде нищо, шести продължава да пуши, седми затваря буркани и т.н.”, разкрива Мира Добрева. Казва, че е открила рецептата за дълголетие, има отговор на въпроса и той се намира в книгата, и много се надява читателите й да го открият сами за себе си. „Всеки столетник е различен и не бива да ги слагаме под един общ знаменател. Те не са восъчни кукли, които да няма какво да кажат в заника на дните си. След време ще изчезне една епоха и аз се радвам, че записах тази епоха. В книгата има истории, които ги няма в телевизионните разкази. Използвала съм записите чисто фонично, да свалям звука, защото вече не се говори за такъв език. Думите им са архаични, вече не се говори така и те стоят в съкровищницата на архива ми. След време няма да ги има, моите деца вече не разбират какво говорят столетниците. Непроменен оставих говора им и диалекта им. Малко трудно е да се чете книгата, не смятам че сгреших, хората усещат думите им в душата си. И всъщност първата история за баба Бисера е последна в книгата ми”, обобщава и се усмихва лъчезарната Мира Добрева.
Кремена Крумова – Попова