Кейко Окада е от Япония. Преподава езика на чужденци, които следват във висши учебни заведения, а в момента е във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. От два месеца живее в преподавателските общежития в близост до Ректората, и ще остане в болярския град до юни месец догодина. Любопитно е, че преди да се настани тук, е имала възможността да избира точно коя държава да посети. Избира, без да се двоуми, България. „Когато бях по-млада, танцувах в клуб за български народни танци в Япония. Танцувала съм различни танци – гръцки, македонски и румънски, но българските ми харесват най-много. Имам чувството, че в предишен живот съм била българка”, сподели Кей.
Когато идва във Велико Търново, решава да потърси школа за народни танци, където да танцува. Попада на репетиция на школата „Плетеница” с хореограф Николай Корчев, чува песента „Бой се отвори” в изпълнение на Яница Боянова и се разплаква от емоция. Споделя, че това е любимата й песен.
Японка, която танцува народни танци, редом до българи, е наистина красива гледка. „Никога не съм вярвала, че някога ще танцувам в България с българи в български клуб, и народни хора ще ми преподава българин”, допълни японката. Преди няколко дни тя се завърна от фестивал в Самоков – поредно участие на танцьорите от „Плетеница”. Тя за първи път в живота си облече народна носия, а чувството описва като повече от вълнуващо.
Кейко Окава е от централния град на префектура Хокайдо – Сапоро. България е втората европейска страна, след Англия, която посещава във връзка с работата си. Била е в Африка и Югоизточна Азия и от всяка една държава, в която е била, иска да усети в максимално пълна степен народопсихологията и местните традиции. Българите, споделя искрено дамата, са доста нацупени, ако не те познават. В началото дори се плаши, че на рецепцията в хотела не й се усмихват, а когато си купи нещо в магазина, се чувства виновна, имайки чувството, че ще й се скарат. След това свиква и осъзнава, че местните само изглеждат така, но когато ги опознаеш, те приемат. „Когато комуникирам повече с българите, виждам, че са дружелюбни и приветливи, че се отнасят любезно и много добронамерено”, каза още Кейко. Тя още не е създала близки приятелства тук, но ги търси. Моли ни да я информираме за предстоящи фестивали и изобщо събития, свързани с българския фолклор. Япония и България – две далечни дестинации, с една толкова топла и уютна усмивка, която стопява границите. На Кейко Окада.
