В навечерието на 22 март – празника на старата столица, в РНБ „П. Р. Славейков” бе представена литературна анкета с един от знаковите великотърновски преподаватели – белетриста, фолклорист и медиавист проф. Анчо Калоянов. Книгата е дело на неговия приятел и колега проф. Иван Станков, който е и един от съставителите на сборника, посветен на 70-годишнината на Анчо Калоянов, който излезе през 2014г.
Именно тогава, във връзка с юбилея на проф. Калоянов, се е родила и идеята за литературна анкета с него. Четири години по-късно обаче, анкетата – сърцевината на сборника, намира самостоятелен живот, за да може Анчо Калоянов – писателят, преподавателят, човекът, да достигне до читателите.

Както и проф. Станков сподели за Общинското радио: „Анкетите се правят за хора, които трябва да бъдат запомнени. За да бъдат запомнени, те първо трябва да бъдат попитани, след това изслушани, а накрая и чути.
Аз попитах Анчо Калоянов. Той разказа.. А сега остава и читателят да чуе.”
Анкетата разполага проф. Анчо Калоянов във времето на 150-годишната нова българска култура. Проф. Иван Станков твърди, че една трета от тялото на тази култура е оформено с участието на Анчо Калоянов.
„Без всякакво съмнение твърдя, че Анчо Калоянов е една от големите фигури в българската култура, които емблематизират националната ни памет. Човек с много голяма височина на научната мисъл и дълбочина на художествените си реализации. Анчо Калоянов е личност, която съдържа в себе си българската култура, както капката вода съдържа целия дъжд.”, сподели проф. Станков.
Литературната анкета се състои от три основни раздела. Първата част е свързана с художественото творчество на Анчо Калоянов и историята на отделните му книги:
„Помъчих се да събера неговия разказ за важния му романов триптих – „Димитър Злочести и Войводата Патрев”, „Див огън” и „Девети”. С тези романи Анчо Калоянов влиза в трите дълбоки исторически рани на българската история – април 1976г., 1923г. и 1944г. – все дати, които стоят като върхове в кардиограмата на българското мислене за историята. Там има смесване на добро и зло, на история и метафизика, на автентичност и въображение..”
Второто ядро на анкетата проследява научните интереси на проф. Анчо Калоянов. С книгата „Български митове” (1979), фолклористът предлага вариант за реконструкция на българската митологична система, разгръща реално съществуваща българска митология. В този раздел проф. Станков очертава голямото значение на проф. Анчо Калоянов за родната ни култура:
„По това време никой в България не говореше за българска митология. Книгата му стана повод за маса изследвания върху тази проблематика. Той самият се разви. Разви и идеите си за българското шаманство, старобългарското езичество – идеи, които дълбаят на места, където другите хора са били, видели са повърхността, но не са задълбавали. Анчо Калоянов има органическата потребност да съставя системи и то в такъв широк фронт – от устното творчество, през фиксираната средновековна история до късната историографка мисъл. Той прави системи, които са важни не само за страната, а и за Балканите, може би дори за цялата европейска култура.”
Третият раздел на анкетата е по-личен. Там е най-скъпият продукт на проф. Анчо Калоянов – хората, които е отгледал през дългите години, в които, освен преподавател, е бил и ръководител на кръжока по фолклор „Акад. Михаил Арнаудов” и литературния клуб „Емилиян Станев” към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”:
„Анчо Калоянов е един от малкото търновски интелектуалци, които „произвеждат” хора на културата. Той създаде една армия от настоящи университетски професори, ректори, писатели, режисьори, журналисти, музейни работници и няколко хиляди български учители. Все хора, благородно и непоправимо облъчени от неговата обаятелна личност.”
Единият подраздел на третата част на анкетата е наречен „Пътеводител”. Там читателите могат да видят 40 фотографии със съпътстващи текстове, разказващи историята на снимките и ситуацията, в която са правени. В третия раздел се намират и обясненията на посвещенията, които Анчо Калоянов е направил на своите книги. Предговорът от проф. Станков отговаря на три важни въпроса: защо анкета с Анчо Калоянов, какво има в анкетата, защо той я е правил и как се е осъществила.
На представянето на книгата в Регионалната библиотека „героят” на анкетата – Анчо Калоянов, показа „писателската” си лична карта – брой на вестник „Литературен фронт” от 21 април 1967г. Тогава, при публикуването на разказа му „Място за президента”, писателят получава своя псевдоним Калоянов от редактора на вестника Йордан Радичков, който става и рецензент на първата книга на Анчо Калоянов – „Последното жито на лятото” (1970)
Поради големия интерес, на 23 март излиза и вторият тираж от четвъртото издание на романа на Анчо Калоянов – „Димитър Злочести и Войводата Патрев”. Предстои преиздаване и на романа „Див огън”, а от Регионалната народна библиотека са изготвили библиография на значимия белетрист и фолклорист с илюстрация от великотърновската художничка Дешка Денева. Издателят Стойо Вертоломеев разкри, че книгата „Литературна анкета. Анчо Калоянов” е част от голяма поредица, а скоро предстои да излезе и литературна анкета с писателя Владимир Зарев, правена от проф. Николай Димитров – преподавател и ръководител на катедра „Българска литература” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.