Коментари Култура Любопитно

Литературизирането на балканския примитив го превръща в магически реализъм

Днес във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” започва шестата международна научна конференция „Балканите – език, история, култура”. Преподаватели, изследователи и докторанти от Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Турция, Сърбия, Хърватия ще изнесат доклади, свързани с балканското езиково пространство, бит и култура, религия и всекидневие, литература.

Със свой доклад за творчеството на румънския писател Мирча Картареску ще се включи и великотърновският преподавател проф. Иван Станков. Снощи той представи първата си белетристична книга „Спомени за вода. DM” (2014) пред клуба „Приятели на книгата” към НЧ „Надежда”. Освен за книгата, писателят и членовете на клуба обсъдиха темите за българското село, наречения от Радичков „мистичен и див” северозапад, както и магическия реализъм.

Коментарът за магическия реализъм бе провокиран от въпроса на търновската писателка Светла Андреева, която е съзряла елементи на течението в разказите на Иван Станков. Писателят пък веднага отвърна, че когато е излязла книгата му „Спомени за вода”, по радиото съобщили за смъртта на Маркес – може би най-видният представител на стила.

При магическия реализъм фолклорни и магически елементи се вмъкват в привидно реалистичния контекст. Този похват е използван в различни култури и епохи, но днес се свързва най-вече с латиноамериканския литературен бум през 20. век. Класически текст на магическия реализъм е романът „Сто години самота“. Други известни представители на това направление са Жоржи АмадуМарио Варгас ЛьосаКарлос ФуентесАлехо КарпентиерМигел Анхел АстуриасИсабел АлиендеЛаура Ескивел.

За един от проводниците на течението у нас се смята Васил Попов, а някои български критици определят Йордан Радичков като виден представител на магическия реализъм в България.

Според проф. Станков балканската литература има шанса да се впише в стила на магическия реализъм:

„Ние, като европейци, много харесваме магическия реализъм, защото е нещо различно. Латиноамерикаците обаче не смятат така. Самият Маркес казва: Какъв магически реализъм? Ние така мислим, така виждаме света. Разбира се, че всички тези писатели са европейци – Алехо Карпентиер, за когото Маркес казва, че са излезли изпод шинела му, е европеец. Всички от големите представители на магическия реализъм са минали през европейската школа. Но тази школа е дисциплина на художествената мисъл. Докато онова, което те имат като основа – индианският примитив, шарената картина за свят, красотата на смъртта – е друга визия за живота. Тези хора все още живеят в един много красив примитивизъм. Николай Звезданов ми разправяше как на мексиканските погребения хората се смеели, раздавали захарни черепчета и всичко било едно голямо тържество…

Мисля че Балканите имат огромната привилегия да бъдат единственото европейско място, което се родее с картината за свят на латиносите. Големият шанс на Балканите е да се впише в това виждане за света. Балканите са на една ръка разстояние от примитивната фаза на културата си, защото, например, когато бях дете, половината от хората в моето село не знаеха да пишат. Те консумираха устната форма на културата. И това е било така в много български села. Вижте как танцуват чехите или унгарците – дисциплинирано и салонно, докато ние, на Балканите, танцуваме диво, по нестинарски. А това е много красиво и трябва да бъде литературизирано. В „Рапорт пред Ел Греко” Никос Казандзакис има такива Маркесови изречения… Героят излиза от манастира, вижда бадемово дърво и му казва: „Брате, поговори ми за Бога”, а бадемът разцъфва. А когато баща му го води да целуне нозете на обесения му чичо, той казва, че е целунал краката на свободата – такова нещо французин няма как да напише. В Германия или Франция не могат да се родят писатели като Исмаил Кадаре или Милорад Павич. Ние все още плюем в пазвите си или заобикаляме, ако видим на пътя си черна котка. Всеки от нас носи в съзнанието си песни и приказки, които баба му му е разказвала, всичко това, което наричаме филогенетична памет, е толкова живо в нас. В началото на 20. век българската литература, в лицето на Яворов, Лилиев и др., съзнателно и радикално се отдалечава от тези неща, за да може да се види отстрани и да разбере себе си. Но през 20-е години литературата ни се връща към магическото мислене – Фурнаджиев ще напише „като свиня нощта се черна тръшна”. Затова, аз смятам, че е задължение на балканската и на българската литература да държат жива тази традиция, да се литературизира този примитив.”

 

 

Снимка: youtube: „ЛАЗАРИЦA“ по Йордан Радичков

 

Share on FacebookShare on Google+Pin on PinterestTweet about this on TwitterShare on LinkedInShare on RedditBuffer this pageEmail this to someone