Днес облеклото има огромно икономическо значение и е в центъра на многомилионна индустрия. Но какво е било мястото на модата в България и по-специално в живота на великотърновки в крaя на XIX, началото на XX в. Каква е била нейната роля в настъпилите процеси на европеизиране на обществото?
В Търново модата диктували дъщерите на богатите арбанашки търговци и занаятчии, омъжени за балканджии и заможни търговци, търновци, които често пътували из Европа. Те донасяли от Париж, Виена, Берлин, Милано и Рим рокли, шапки, чорапи, обувки, ръкавици, бижута и други аксесоари, красиво опаковани в кутии, завързани с разноцветни панделки. Затова казвали, че богатите „търновки са излезли от кутия с фльонга“. До средата на XX в. наричали модно облечените търновки „арбанашки кокони“ или „кокона мандика“ (модница).
Европейската мода, с вносни готови и шити тук облекла, много бързо заменила одеждите идващи от Изтока – Константинопол, Бурса, Дамаск и Багдат, но оставили някои красиви празнични елементи и форми. Така през XIX в. в Търново модата представлявала своеобразна симбиоза между европейски и ориенталски мотиви на основата на традиционната местна носия. Доказателство за това са запазените оригинални образци, фотографии и описания по спомени на търновци.
До края на XVIII в. модните тъкани в Търново били „атлаз“ и „брокат“ в ярки червени, зелени и сини цветове. Продавали се още различни видове „сукно“ и „кадифе“.
От XVIII в. фаворит на модата в Европа става новата колониална сила Франция. Френските моделиери успели да синтезират всичко удобно и красиво, което видели в новооткритите земи. Променяли се форми, линии, тъкани, добавяли се елементи – пера, букети и цветя, гирлянди, скъпоценни камъни, чадъри, бастуни, шапки, барети, цилиндри, бомбета, бижута. От началото на XIX в. френските моделиери започнали да произвеждат готово облекло и то веднага станало популярно у нас под името „алафранга“.
Едни от най-красивите рокли били булчинските и балните. Шиели се от лека, прозрачна материя – жоржет, марокен, крепдешин, сатен. Част от тези рокли и до сега се пазят в домовете на потомствени търновски фамилии и в музей „Сарафкина къща“. Неизменен аксесоар към облеклото на дамите били шапките. Най-големият моден шапкар в Търново бил Георги Буров. През 1935 г. той отваря свой магазин, наречен „Милано“. И не случайно – по това време става представител на популярната и до днес италианска фирма „Борсалино“. За мъжете изработвали мъжки филцови бомбета, всякакви видове шапки за дамите, разнообразие имало и в детските зимни и летни панамени шапчици.
В края на XVIII в. във Франция била изобретена кръглата трикотажна машина. На нея се произвеждало трико за бельо, за рокли, ризи, палта, якета, шалове, чорапи, ръкавици. Към средата на XIX в. в Търново вече се внасяли всякакви готови европейски трикотажни изделия, независимо от това че в града, както и в страната ръчното плетиво било развито.
Преди Първата световна война в Търново била открита трикотажна фабрика от братя Малиеви на ул. „Зеленка“, която имала голям успех. Около това време започнала работа фабрика за копчета на дружество „Бутония“ и фабрика за филц и кече на Златеви. Богатите търновки винаги били в крак с модата и обичали да се показват с пищни шапки и барети. Когато модата им минела, ги изхвърляли с кошове, за да ги заменят с нови. Повечето търновски обущари ги събирали и изработвали от тях елегантни летни филцови пантофки с токчета.
Красотата на болярките се допълвала от скъпите накити – брошки с рубин, тежки колиета (ориенталски и европейски), гривни, обеци, масивни златни пръстени.
Модата в Търново се свързва с името на Парескева Ганева Илиева. Тя завършва Стопанското училище „Мария Попова“ в Търново, след което специализира любимата си професия в прочутия европейски център за новости в дамското облекло в Прага. В последствие целият елит на старопрестолния град, както и живеещите и пребиваващи чужденки, се стичат в ателието на известната модистка. Нейната страст са булчинските рокли, в които влага цялото си творчество. Парескева Илиева е професионалистката, която създава през 1925 г. първото шивашко ателие във Велико Търново специализирано за дамско облекло.
Интересни факти, свързани с модата се разкриват по време на заседанията на Първото Велико народно събрание, което избира Александър I Батенберг за български княз. Тогава е организирано и първото по нашите земи модно ревю от русенката Евдокия Антонова. Когато прочутият в Букурещ театър „Виктория“ разпродава старите си сценични костюми, находчивата дама ги купува, натоварва на кораб в Гюргево и превозва до родния си град. В Русе Евдокия Антонова наема каруци, с които докарва пищните одежди в старата столица. Те са експонирани върху манекени-стойки, тъй като моралът все още не допуска демонстрация на живо. Върху всяка дреха е поставен етикет, който да посочва от коя епоха и кое копие на дреха се представя пред публиката: „Модна рокля на испанска баронеса“, „Модна рокля на английската кралица Виктория“, „Лятна дворцова дреха на Краля Слънце Людовик XIV“.
Така европейската мода навлизала постепенно, но трайно в живота на търновци. Претенциозните болярки следвали стриктно европейските тенденции в модното женско облекло. Те били красиви и суетни и се откроявали със своята изисканост. А яркото и пищно облекло, изящните им бижута правели силно впечатление както на старостоличани, така и на високопоставени чуждестранни гости.
Доц. д-р Миглена Петкова, етнограф
зам.-директор, РИМ – Велико Търново
