Това заяви в ефира на Общинското радио общественикът Константин Фичев, който от години се занимава с проучване на културни и архитектурни паметници, свързани с родната история. Като наследник на бележития възрожденски род, Фичев разполага с богат личен архив, хвърлящ светлина върху позабравени страници от миналото. Сред тъмните, обаче остават сведенията за това, че в апогея на българското Възраждане, едни от най-важните за мюсюлманите религиозни сгради в Търново са поръчани на Първомайстора на българската архитектура – Колю Фичето. Категорични са данните, че именно той е ремонтирал джамията при „Кавак баба тепе”, намирала се на мястото на църквата „Св. 40 мъченици”. Има данни и за Баждарлъшката джамия, намирала се на мястото на пл. „Велчова завера” и за още няколко, в други градове от региона. За съжаление, към момента това нито може да бъде потвърдено, нито отречено, тъй като въпросните храмове са унищожени непосредствено след Освобождението и са почти заличени от историческата памет и архивите.
Не е ясна съдбата на много от документите от тази епоха. Мастилото на една част от тях бива измито от дъждовни води, когато освободителните войски изнасят османските архиви от друга религиозна постройка, намирала се на мястото на ХГ „Св. Св. Кирил и Методий” и ги нахвърлят по калдъръмените улици. Друга част изгаря при пожара в сградата на бившия конак, в началото на 20 в. Има ли оцелели единици, към момента не е ясно.
Оцелял, обаче, е фактът, че по време на Възраждането напрежението между българи и османски турци е най-високо и въпреки това почти всички храмове от периода са дело на майстори от различни народи, които са намерили съгласие и начин да не се разделят по етнически произход или религиозна принадлежност. „Строи се църква – строят турци и българи заедно. Строи се джамия – турци и българи пак строят заедно. Това е българският етнически модел, а не това което Доган нарича и се хвали, че той бил измислил този модел на Балканите. Срамота”, категоричен е Константин Фичев.
На снимката: „Св. 40 мъченици“/ Кавак баба – източник на снимката – Старо Търново
