Любопитно

Къщата на Софроний Врачански в Арбанаси

Старите арбанашки къщи съхраняват неповторимата атмосфера на отминали времена.  Те „разказват” много писани и неписани истории за миналото на Арбанаси и за своите именити собственици. Къщата на Софроний Врачански и неговото семейство е част от тези „късчета” съхранена памет. Тя се намира в непосредствена близост до църквата „Св. арх. Михаил и Гавраил”. Позната е на местните жители и изследователи. Като частна собственост не е отворена за посещения. Малцина са тези, които знаят нейната история, а и все още има редица въпросителни около  съдба й през годините.

      Домът на Софроний Врачански и неговото семейство в Арбанаси се споменава за първи път в автобиографичното съчинение на възрожденския будител. Поп Стойко Владиславов пристига в търновското село на 13 март 1794 г. и се  установява при своите деца до месец ноември същата година. През лятото на 1797 г. врачанският архиепископ отново пребивава в Арбанаси, за да избегне кърджалийските набези в поверената му епархия. Есента напуска селото и се прибира във Враца.

      В биографичния разказ на Софроний къщата се споменава, като собственост на неговия син Цонко – търговец на добитък, откупвач на данъци и доставчик на месо за турската армия. Цонко Стойков умира млад и оставя двама невръстни синове на грижите на своята майка Гана (Ана). Кърджалийските нападения и последвалото разорение на Арбанаси от 1798 г. не пощадяват и  техния дом. Той е разграбен и наследниците на Софроний Врачански бягат към Котел и от там се установяват в Свищов. От 1800 г. Стефан и Атанас са вече ученици в Бейската академия в Букурещ. Атанас умира твърде млад, а Стефан прави зашеметяваща кариера в османската администрация.

     Княз Стефан Богориди е висш османски сановник, участник в църковно-националното движение и благодетел за развитието на българската просвета. Началното си образование той получава в гръцкото училище в с. Арбанаси, а по-късно постъпва в елитния гръцки лицей „Св. Сава” в Букурещ. Изпълнява различни дипломатически мисии в Египет, Молдова и Цариград. До 1828 г. за кратко време е назначаван за управител на Галац и Молдова. След поредната руско-турска война през 1829 г. Софрониевият внук печели доверието на султан Махмуд II и в продължение на 33 години е една от най-влиятелните политически фигури в Цариград. Участва в дипломатическите преговори, водени между западноевропейските държави и Високата порта, при определянето на статута на Дунавските княжества. От 1833 г. до 1850 г. е управител на о. Самос и получава титлата княз. От 1845 г. по благоволение на новия султан Абдул Меджид, Стефан Богориди е титулуван, като почетен княз на Влашко. Той е член на Танзиматския съвет, имперски съветник (длъжност създадена специално за него), съветник при Синодалния съвет на Гръцката патриаршия. След 1848 г. турският сановник с български корени приема идеята за самостоятелна българска църква, като кауза на своя живот.

През същата година княз Стефан отправя запитване до търновския първенец Георги поп Симеонов за съдбата на фамилната къща в Арбанаси. Той желае да получи информация за състоянието на „предадената” къща на баща му Цонко и небезизвестния му дядо архиепископ Софроний Врачански. Зад това желание прозират изцяло благородни подбуди. Неговата майка Ана в края на живота си иска да подари имота на Търновската епархия. Както сам той споменава в писмото: „Нашата майка, бидейки разположена да принесе полза на светата църква на арбанашката енория, желае да научи от кого и с какви документи се ползва вече къщата на покойния ми баща, която беше близо до светата църква на таксиарсите (касае се за църквата на архангелите Михаил и Гавраил) и смята че тази къща не е редовно предадена, и в такъв случай желае да я подари на казаната църква” .

      В спомените на Емануил Богориди – син на Стефан, през 50-те години на 19 век къщата на Софроний Врачански все още съществува. Никъде обаче в неговия разказ не се споменава кой е собственика. В завещанието на покойния княз Стефан от 1859 г. сред изброените имоти не фигурира къщата в Арбанаси, като фамилна собственост. Този факт ни навежда на мисълта, че въпросът с неправомерното й предаване, поставен в писмото от 1848 г. не е разрешен в полза на семейството.

  Един от по-късните изследователи на Арбанаси – Димитър Костов, представя къщата на Софроний Врачански през 1959 г. по следния начин: „Тя е близо до църквата „Св. Архангели” към края на селото. По-рано тя е принадлежала на Стефанаки бей от Котел, близък сродник на Софроний Врачански. Тук при своя брат или сродник, абаджия в Арбанаси, се преместил да живее със семейството си Стойко Владиславов.” Авторът съобщава, че къщата е по-известна с името на Парашкева Йонова, нейна собственичка през 80-90-те години на XIX в.

     В наши дни възрожденската къща е част от архитектурния ансамбъл на Арбанаси, реставрирана и обитаема. До вратата е поставената паметна плоча, която напомня, че на това място е живял Софроний Врачански със своето семейство.

Доц. д-р Светла Атанасова – Регионален исторически музей – Велико Търново