В началото на миналия век, проучвайки „Св. Димитър”q Моско Москов прави откритие, което не огласява публично в продължение на шест години. В притвора и наоса на църквата той намира четири гроба, в два от тях – огромни мъжки скелети с аристократичния за средновековието ръст от над 1.90 м. Положените под каменни похлупаци тленни останки той свързва с първоградителите на Втората Българска държава. Основоположниците на най-значимата царстваща династия – Петър и Асен са посочени са ктитори на храма и от историческите извори. Гроба в сърцето на самата църква – точно под църковния купол, Москов свързва с първия църковен глава – архиепископ Василий. Намира и женско погребение в близост до южния зид на църквата. Следите на находките се губят, навярно след разрушителното земетресение през 1913 г. Москов оповестява всичко това в свой научен труд година преди бедствието.
Именно неговата хипотеза доц. Робов предлага да бъде изписана на паметната плоча. С поставянето й ще бъдат подчертани както приноса на местното археологическо дружество за съхранението на църквата, така и значимостта и сакралността на самия храм.
В него, навярно са короновани поне петима български царе.
Тям е обявено възстановяването на българската държавност, в резултат на което Търново завоюва правото си да бъде столица на Българската държава. Затова храмът играе съществена роля и в следващите десетилетия. Хронистите свидетелстват за първата коронация, когато Петър получава знаците на царското достойнство при обявяването на въстанието, но изследвачите считат, че до Йоан Асен II включително, всички коронации са извършвани там. Следващият царски паметник се появява след близо половин век. Хронологично, това е църквата „Св. 40 мъченици” от 1230 г., за което свидетелства колоната на Йоан Асен II. „Неговата коронация през 1218 г. също най-вероятно е проведена в Св. Димитър”, коментира доц. Мирко Робов.
Когато реализацията на програмата на Общонародния комитет за развитие на Велико Търново приключва през 1985 г. имало две възможности. Тогавашната власт да доведе патриарха и църквата да бъде осветена или в нея да се провеждат културни събития, чрез които тя да бъде вписана в празничния календар на града. „Храмът е от национално значение, бих казал и от значение за развитието на целия европейски югоизток. Като такъв, действително заслужава далеч по-активна роля, а не само тържествено отваряне на храмовия празник. Това трябва да бъде целогодишно, там има възможности за един сериозен паркинг, северно от оградния зид на манастира. Възможно е в лека конструкция да бъде експонирана изложба на изключително богатите и интересни находки от проучванията. Тези идеи са за последващи ескпозиционни дейности”, коментира доц. Робов.
