Коментари

„Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ на проф. д-р Петко Ст. Петков е адресирана към широка аудитория

„Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ e единственото досега монографично изследване за имената на върховете на националната слава и величие Шипка и „Св. Никола“.

Авторът проф. Петко Ст. Петков е известен учен, преподавател във Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“, роден и израснал в Казанлък, отлично запознат с историческите факти по именуването и преименуването на по-високия старопланински връх.

Книгата е историческо изследване, което уточнява и анализира промените в наименованието на по-високия връх – от „Свети Никола“ през „Столетов връх“ до Шипка, каквото е и името на съседния по-нисък връх.

С примери от многобройни български и чужди документи и карти се доказва, че исторически установените имена на двата върха преди, по време и след руско-турската война 1877-1878 г. са „Свети Никола“ (за по-високия, на който е построен Паметникът на свободата) и Шипка (на по-ниския, възпят в известното стихотворение на Иван Вазов „Опълченците на Шипка“).

За любознателните читатели ще бъде интересно да научат, че:
  • Решението за издигане на храм-паметник за Освобождението, взето от Учредителното събрание в Търново през 1879 г., е той да се постави на връх „Св. Никола“ не защото там са се разиграли по-важни събития през 1877 г., а защото е по-високият връх и така паметникът ще се вижда и от двете страни на Балкана;
  • Иван Вазов възпява чрез „Опълченците на Шипка“ (1883) по-ниския връх – единственият, който и до днес носи името Шипка, на който е бил Командният пункт на ген. Столетов и на който се прославят българските опълченци като защитници на прохода;
  • За първи път се публикуват оригиналните архивни документи за двете преименувания на връх „Св. Никола“: през 1951 на „Столетов връх“ и през 1977 на втори връх Шипка. Изтъкнати и критично тълкувани са неизвестните досега дори за историците мотиви и аргументи на ръководството на БКП и държавата за преименуването на върха през 1977 г., което става набързо и без обществено обсъждане;
  • Представена е десетгодишната хронология на опитите на общественици и родолюбци от цялата страна да убедят чрез подписки и изяви в медиите президентската институция, че е крайно наложително възстановяването на старото и утвърдено име на връх „Св. Никола“. За първи път се публикуват и коментират отговорите и аргументите в отказа на президентската администрация да върне старото име на върха.

В книгата са представени различни, групирани в 61 параграфа, доказателства и аргументи, подкрепящи дългогодишното искане на хиляди българи за връщане на старото име „Св. Никола“ на по-високия от двата върха, както и за запазване на името Шипка на стария и единствен до 1977 г. връх с това име. Книгата съдържа и десетки приложения, илюстриращи сполучливо изложението и изводите на автора. Това са географски карти, показващи имената на двата върха през последните две столетия;  Стари и нови изследвания, мемоари и други исторически извори, доказващи трайно установеното именуване на върховете като „Св. Никола“ и Шипка през 19, 20 и 21 век; Много оригинални, вкл. и официални документи на българската държава, някои от които издирени от автора, подкрепящи изводите и заключенията му; Фотографии, вкл. и няколко направени от автора при посещенията му на двата върха през последните години;

„Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ има широка българска и чуждестранна аудитория. Тя ще предизвика интерес у професионалистите историци и географи, както и сред любителите на тези науки. Ще подпомогне обучението по история и география на ученици и студенти с важните уточнения, които прави. Ще предизвика интереса на всички родолюбци в страната и извън нея, интересуващи се от българското минало, които не са безразлични към опитите да се изкривява историческата истина и манипулира националната памет. Чрез резюметата на руски и английски език основните изводи и послания на книгата ще достигнат до многобройни чуждестранни читатели, проявяващи интерес към българската история и културно-историческо наследство. Това е книга за млади и стари, еднакво полезна за сънародниците ни от всички краища на България, както и за тези извън нея. Тя ще е интересна на многобройните чуждестранни българофили, за които Шипка и „Св. Никола“ не са неизвестни топоними, а символи на българското величие и слава”, споделя проф. д-р Петка Петков.

Авторът уточнява, че книгата има и специален акцент в областта на културния туризъм. Част от текста е посветен на критичния анализ на щетите, които нанася на тази общественозначима  дейност преименуването на по-високия връх през 1977 г., в резултат от което и двата върха получават едно и също име Шипка. Възстановяването на историческата традиция и връщането на името „Свети Никола“ на по-високия връх ще има благоприятно въздействие за активизирането на културно-туристическата дейност и за изваждането от забравата на много по-малко посещавания след 1977 г. връх Шипка, на който и днес личат следите от съхранените и специално обозначени с държавни средства исторически паметници, свързани с епопеята през 1877 г.

„Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ със сигурност ще предизвика обществена дискусия и за пореден път ще постави аргументирано въпроса за връщане на старото име на връх „Св. Никола“. Това ще даде възможност на президентската институция да осъществи една от мисиите си – да обедини българите в името на запазването и отстояването на историческата памет. Тук не става дума за политически, а за действително наболял общественозначим въпрос. Не се търси вина за безспорно упражненото двукратно насилие над историческата истина и националната памет, а става дума за възвръщане на доказани и утвърдени наименования на двата старопланински върха „Св. Никола“ и Шипка, създали и поддържащи съществена част от българската национална идентичност и достойнство”, коментира авторът проф. д-р Петко Петков.

 

 

Share on FacebookShare on Google+Pin on PinterestTweet about this on TwitterShare on LinkedInShare on RedditBuffer this pageEmail this to someone