Държавният военноисторически архив във Велико Търново съхранява редица документи, свързани с участието на страната ни в Първата Световна война. Там се пази паметта за победоносните походи на армията ни по всички фронтове, в които тя настъпва.
Военноисторическата комисия от 1916 г. предоставя в щаба на войската истории за героизма на отделния войник. Един от тях е фелдфебел Кирчо Петев Шиваров от 10-ти пехотен Родопски полк.
Според бойния дневник на полка, на 14 септември по Чеганските висоти вдяско от Родопския полк се намира 30-ти пехотен Шейновски, а вляво е 55-ти пехотен полк. Привечер съпротивата е отчаяна, полкът трудно удържа вражеската атака и по заповед настъпва назад. Смята се, че поради случайност Четвърта рота от Родопския полк не получава такава заповед и продължава да отбранява позицията си, докато бойците се изтеглят. Сърбите са обхванали фланга на ротата и дори се промъкват в тила й. Единственият офицер в ротата – запасен капитан Димо Ванчев към 10:00 ч. е тежко ранен и в двата крака. Заповед за отстъпление продължава да няма. Ротата е обстрелвана от врага почти от всички страни. В критичния момент бойния дух на войниците отслабва и мнозина обмислят да отстъпят макар и без заповед, нежели да дават повече жертви. Точно когато инстинктът за самосъхранение взема връх над разума и над чувството за дълг и отговорност, над окопите се очертава едрата, внушителна фигура на фелдфебела на ротата Кирчо Петев. Твърдо решен да не допусне гибелно за ротата отстъпление, дава нужните в момента разпореждания, спокойно – като на учение. Задържа първи взвод на мястото му, да пази десния фланг на ротата. Едно отделение от четвърти взвод премества към скалата, да пази сърбите да не заемат дерето. Стяга войниците с бомби за отбой на нова атака. „Никакво отстъпление. Тук ще се мре”, категоричен е фелдфебелът.
Той се ползвал с уважението на своите братя по оръжие. В тежката минута, неговата поява дава кураж и сили на бойците. Втора, трета, четвърта и пета атаки на противника са отбити с големи за врага загуби. В жестока борба на живот и смърт, чак до смрачаване, бойците вече са забравили мисълта за отстъпление. През целия ден, неустрашим, Петев снове от единия до другия край на окопите, като на няколко пъти вече пристигат писмени и устни заповеди от командира на Дружината за отстъпление на ротата. Тези заповеди така и си остават – неизпълнени. Фелдфебелът добре е преценил, че едно отстъпление през деня ще е катастрофално за ротата. Флангът на 55-ти пехотен полк би се открил. Петев решава да остане на позиция до вечерта. Денят превалява, боят затихва към 19:00 ч., когато е отбита последната, пета сръбска атака. Иде моментът за оттегляне. Фелдфебелът заповядва ранените тихо да се изнесат назад и да чакат заповед. Петев лично определя кой кога се оттегля, побутвайки войниците с бастун тихомълком. Това се налага, защото подстъпът за отстъпление е само един. Не могат да тръгнат мнозина наведнъж, а и трябва да се пази тишина – сърбите са само на стотина крачки. „Богъ помага на храбрите”, вярва фелдфебелът, който също се оттегля успешно, последен, с бастуна в ръка.
Благодарение на правилните му решения, се осигурява време за спокойно оттегляне на целия полк и организирането му на нова позиция, на която достойно посреща врага си на идния ден.
Снимка: Pixabay
