Денят Култура

Камелия Кучер, писател: За миналото трябва да се пише, за да не се повтаря

Космополит и писател- това са двете думи, които най-добре описват Камелия Кучер. Живяла е в Русия, Испания, Швейцария и Франция. Любовта към словата съпровожда целия ѝ живот . След няколко различни професии решава да се отдаде на писането.  Тя ще представи книгата си „Нощ” във Велико Търново днес от 18,00 часа в книжарницата на ул. „Васил Левски ” 9.

След успеха на първия Ви роман „Дом” отново  повеждате читателя на разходка извън България. Във втората Ви творба „Нощ” се развиват две сюжетни линии, обединени около живота на главния герой Виторио. Първата от тях е по време на Втората световна война в Рим, Италия. Как избрахте мястото и периода?

Това е един исторически момент, който ме вълнува от много години. Често казвам, че това не е военен роман. Войната присъства като фон и дори като герой, с които останилите персонажи взаимодействат. Завърших средното си образование в Швейцария. Там обучението е по английската система и се обръща голямо внимание на събитията от края на 30-те до средата на 40-те години на миналия век. Това провокира първоначалния ми интерес към Втората световна война. В онези времена човешкият живот се е обезценявал твърде бързо. А историята има свойството да се повтаря. Смятам, че темата е още актуална. Трябва по-често да се пише за трагичните събития от миналото, за да не се повтарят.

Как решихте да кръстите така творбата си?

Кратките наименования станаха моя запазена марка. Работното заглавие беше „Нощ и мъгла“. Така се казва първата глава в книгата. Кръстена е на ”Nacht und Nebel Erlass”  („Нощ и мъгла“)  Декрет на Хитлер от декември 1941-а, който намира своето място в творбата ми. После стана „Нощ“, защото тази част от денонощието е символ в историята. Тя поглъща съдби.  В нощта изчезват хора. След нея остава само страх и мисълта дали отнетото ще бъде върнато.

Лесно ли Ви беше да пресъздадете атмосферата на Рим по време на Втората световна война?

Живяла съм в Италия, но не в Рим, а в Берлета. Напоследък си давам сметката, че избирам да пиша за неща, в които ми е приятно да потъвам. Обичам историята, а тя струи от всяко кътче на Италия. Често пътувам до там и имам поглед над страната. Въпреки тежката тема в книга за мен беше приятно да пресъздавам атмосферата.

През септември бе представена за пръв път книгата Ви. „Нощ” има и официален трейлър, режисиран от Яна Титова, която е част от екипа на популярната българска лента „Доза щастие”. Планирате ли и филмова версия ?

С Яна ни свързва едно добро приятелство, което започна точно около филма „Доза щастие”. В него участват двете ми дъщери. Така се запознах с талантливия им режисьор. С течение на времето се сближихме и тя предложи на направи трейлъра за книгата ми. За момента няма планирана филмова версия на „Нощ”.Аз обаче съм мечтател. Подобна продукция би била трудна за осъществяване. Действието се развива извън България, а това значи необходимост от по-голям бюджет за реализирането на проекта. Но с удоволствие бих предоставила ръкописа си, за да достигне и до големия екран.

Подготвяте ли трета книга?

Да, вече е в процес на работа. С третия ръкопис завършвам обиколката  из любимите ми градове по света. Действието се развива в Лисабон. Там има едно усещане за декаданс, което се надявам да съм предала успешно. Работното заглавие е „Сто години сън” , но ще претърпи промени, защото напомня на „Сто години самота”. Отново се връщаме назад в миналото. Историята е за стените, които сами поставяме пред себе си, а после цял живот се опитваме да прескочим. Понякога успяваме, а друг път- не…  

Диана Колева