Книгата „Вампирите в българските земи“ беше представена на сцената на „Арт лято”, около паметника на Асеневци. Автори на монографията са преподавателите от ВТУ проф. Иван Тютюнджиев и д-р Павлин Чаушев, а етнографското им изследване проседява темата за вампирите в масовата култура, която векове наред вълнува българите. Сензационна или ужасяваща, любопитна или забавна, темата за т.нар. неправилни мъртъвци – убийци, подпалвачи, магьосници, злодеи, самоубийци, некръстени и пр., продължава да провокира човешкото въображение, подклаждана от медийни съобщения, романи, филми и не на последно място от научни изследвания.
За Общинското радио д-р Павлин Чаушев сподели интересна история за вампири във Велико Търново:
„Има описан случай от 19. век – малко след реформите в Османската империя от 1835г., за двама еничари, починали в Търново. След смъртта им, местното население започнало да се оплаква от свръхестествени явления – местене на предмети, хлопане по пода, чупене на прозорци и т.н. Някои хора били толкова уплашени, че напуснали къщите си. Затова те се обърнали към местния валия, който пък поискал от Високата порта да бъде изпратен специалист за борба с вампири – джинджия (от джин, бел. а.) От Сливен изпратили джинджията Никола, който дошъл и започнал да обикаля с „нарисувана дъска”, тоест икона. Намерил мястото, където са погребани двамата еничари, разровил гробовете, забил колове, изрекъл специални молитви и след няколко дни обявил, че се е справил с вампирите, но поискал двойно заплащане, тъй като не бил един вампир, както му били казали. Заплатена му била колосалната за онези времена сума от 800 куруша. С проф. Тютюнджиев направихме изчисления, според които това се равнява на над един килограм чисто сребро.”
Сведения за такива случаи има и от Дебелец и с. Плаково, но историите за вампири са разпространени в цяла България и въобще на целия Балкански полуостров. В книгата си „Вярванията или суеверията на народа“ (1892 г.) етнографът Димитър Маринов описва вампирите така:
„Плътеникът, който оцелял до четиридесетия ден от смъртта си, той се увлъчвал, а после ставал самсомолец, а най-после и вампирин. Да се овлъчи плътеникът и да стане самсомолец значи душата на умрелия да се облече в плът, но без кости. И в тая плът той вече ходи по землята. Той можел да бъде видим и невидим, когато ще. Нощно време той оставял видимата си човешка плът и ходи с духът си, та прави пакости на хората и стоката. Когато премине в това положение няколко недели, тогава той се увампирвал, ставал вампир.“
Много хора свързват вампирите само с Румъния и Граф Дракула, а това не е така, сподели още д-р Павлин Чаушев:
„Във всички религиозни течения и вярвания има поверия и традиции, свързани с такива свръхестествени същества. При мюсюлманското население например е много застъпена вярата в джинове и зли духове, които възкръсват, а те могат да бъдат идентифицирани с вампирите.”
Понеже погребалните традиции са най-устойчиви, и до днес са останали ритуали, които са свързани с практиките против вампирясване – съблюдението тялото на покойника да не бъде прескочено от котка или покриването на всички огледала в стаята, където е мъртвецът. За устойчивостта на погребалните обреди говори и фактът, че на много места в България все още се изпълнява античната традиция на поставяне на монети върху очите или под езика на покойния – за да плати на Харон, който превозва покойния между двата свята и го отвежда в подземното царство на Хадес.
„Хората винаги са обичали нещо свръхестествено и необичайно, с което могат да си обяснят необяснимите за тях неща. Това е и привлекателната страна на такива вярвания. Но те са изпълнявали и положителна за обществото роля – чрез такива вярвания обществото е било стабилно. Всеки е знаел, че трябва да изпълнява своите задължения и да спазва правилата, защото ако ги наруши, ще се случи нещо лошо – ще го сполети болест, някой ще умре или вампиряса и т.н.“, обясни д-р Павлин Чаушев.
Написана леко и увлекателно, монографията „Вампирите в българските земи” на проф. Иван Тютюнджиев и д-р Павлин Чаушев позволява на читателите да се докоснат до вампирите и до тяхната митична същност, за да получат поредното научно обяснение за тях.
Повече по темата чуйте от звуковия файл:
