Кое превръща Тервел в умел и далновиден политик? Докъде се е простира българската власт отвъд Дунав? Кога и защо избухва павликянското въстание? Кой е непознатият Пресиан II и каква е историческата роля на забравените жени от Българското средновековие? Всичко това, сбор от статии, общо 25 на брой, с интригуващи факти са публикувани в най-новата книга на проф. Пламен Павлов, историк и преподавател във ВТУ – „Забравеното Средновековие”.
В 300 страници авторитетният български медиевист повежда читателя на вълнуващо средновековно пътешествие, чиято цел не е да въвлече в алтернативни или сензационни теории, а да представи по обективен и достъпен начин онези личности и събития, които поради една или друга причина са останали на заден план в историческото ни познание.
„Идеята за книгата е на младите хора от сдружение „Българска история”. Да съберем мои статии или очерци, част от тях помествани в списания, в интернет, в нещо като антология. Преработил съм някои, добавил съм нови. Повече от половината всъщност са нови. Опитвал съм да има баланс между духовната, политическата и културната ни история. Книгата се ползва с голям успех. Това ме радва, но и ме притеснява и задължава”, споделя професорът.
Един от очерците е за последните дни на цар Самуил. Какво се случва от края на юли до смъртта му на 6 октомври 1014 година? Или загадката Петър Делян. Както и кои са военните съюзници на Петър и Асен?
„Има и други по-малко известни личност, за които съм писал. Последният цар на Първото българска царство е Пресиан II, синът на Иван Владислав. За началото на българската държава. То е двойно – Кубер се заселва заедно с Аспарух. Два центъра има и двама владетели, които са двама братя, но едно цяло. 1393 година и 1396 година не е край за българската държава. Тя завършва четвърт век по-късно. И разбира се, Велико Търново присъства в повечето истории, свързано с династия Асеневци, с тяхната политика. Калоян например е образован владетел, подобно на Симеон Велики. Далновиден владетел. Не е бил само дипломат. Просветените владетели в нашата държава са нещо много важно. Военната сила не е важна винаги. Те са виждали напред в бъдещето. Пожелавам нашите политици да умеят да го правят – да гледат няколко хода напред, както са го правили Стефан Стамболов и държавниците ни след Освобождението”, заключава мъдро проф. Пламен Павлов.
Кремена Крумова – Попова
