На днешния ден през 1860, в Търново се ражда Иван Иванов Фичев, внук на Първомайстора на родната архитектура – Никола Фичев. Именно той е човекът, който в навечерието на Балканската война, в качеството си на началник на Генералния щаб на Българската войска, съставя оперативния план за действие. Въпреки победоносния ход на сраженията, политиците не се вслушват в съветите му, а в резултат – страната ни се изправя пред своята първа национална катастрофа. През целия си живот ген. Фичев служи ревностно, напълно отдаден на родината, която обича безкрайно. За кратко време е военен министър, но е освободен от поста си, когато докладва на Фердинанд, че не вижда перспективи Германия да спечели Първата световна война, поради което не бива да участваме, като съюзници. За съжаление, историята доказва пророческата му далновидност.
Той е жив свидетел на два от тежките атентати в историята ни – в Градското казино през 1915 и в черквата Св. „Крал”, десетилетие по късно. При разчистването на останките от срутения църковен купол, ген. Фичев е открит с тежки рани – част от черепа му липсвала, поради което го помислили за загинал. В лечебницата, установили, че 65-годишния ветеран още диша и успели да го спасят. Терористичният акт завинаги засяга слуха му, но не и будния ум, който до последен дъх продължава да създава безценни научни трудове на военна тематика. Всичко това разказа за Общинското радио неговият пряк потомък – Константин Фичев. Той е член на Национално дружество „Традиция”, регионален клон Априлци, Троян и Севлиево. Представителите на родолюбивата задруга подготвят за преиздаване две от книгите на ген. Иван Фичев – първата от тях е военно-тактическият труд „Чаталджа”, емблематичен за военната литература у нас така, както е емблематично и самото сражение. Безценни в него са подробностите, записани от първо лице и без редакция именно от началник-щаба на армията. Осем други книги вече са издадени от НД „Традиция”, една от тях представя пълните спомени на героя от Дойран – ген. Владимир Вазов. Цялата инициатива носи един възрожденски дух в съвремието ни – със средствата от продажбата на книгите се преиздават нови. И макар и да е жалко, че 130 години по-късно съвременните родолюбци се сблъскват със същите несгоди, важното е, че има кой да чете, категоричен е Константин Фичев.
