За трета поредна година пътуващо читалище „Бащино огнище” гостува на Националния събор на овцевъдите. Традиционното партньорство датира още от 2016 г., когато се дава началото на читалището на колела, сподели в интервю за Общинското радио създателят Ивайло Шопски. 104 мероприятия, над 160 хиляди изминати километра в над 80 града е равносметката от 3 март 2016 година до ден-днешен. В началото, припомня си Шопски, никой не приема на сериозно идеята за създаване на читалище на колела. „Тогава се обадих на Анастас Величков и Станко Вълчанов и им казах, че сме купили автобуса”, допълни разпалено Ивайло Шопски.
В автобуса по различните събития се возят различен брой хора, ако проявите са мащабни, в него влизат осем души. Понякога са само двама. „Много зависи от населеното място и дали представяме само изложбата”, поясни той.
На събора на овцевъдите посетителите, влизайки в автобуса, успяха да видят експозиция, посветена на освободителната война. Голяма част от експонатите са част от личната колекция на Шопски, друга пък е дарена от симпатизанти, дори непознати. Основната част обаче е предоставена от НД „Традиция”. Униформите на милосърдна сестра от руската армия, казак, малко момченце, носещо вода на опълченците и башибозук бяха сред интересните експонати.
„Разказваме на децата как войводата в четата е бил свещеник, за силата на нашата вяра. В експозицията имаме и портрет на Хаджи Димитър, който държи пушка „Спрингфийлд”. Тук сме подбрали и такава пушка от 1963 г. Знаете ли, 99 процента от българските деца не знаят как е изглеждал Хаджи Димитър, огромна част от тях не са чували думата „башибозук”, коментира още Ивайло Шопски.
С пътуващото читалище той и неговият екип посещават училища в България. По време на събора в Лясковец организираха и хайдушки игри.
Поддръжката на пътуващото читалище става с доброволен труд и лични средства. „Хубавата новина тук е, че общините, които вече са ни видели, започват да ни канят и ни предлагат партньорства. Предлагат покриване на разходите за гориво, настаняване. Горивото е едно от основните ни пера”, посочи Шопски.
Темата за бесарабските българи също го вълнува силно. „Една от големите ми мисии е да популяризираме сред българите в България съществуването и дейността на българите в Молдова и Украйна, които като чуят „Облаче ле бяло”, плачат”, акцентира Ивайло Шопски.
Сред многобройните инициативи, които стартира той, е създаването на поетичен рецитал с български стихове, разказващ в детайли за историята ни. Всички в него са облечени в носии, а спектакълът е с времетраене около час и половина.
По време на събора посетителите имаха възможността да се включат в подписка, инициирана от Ивайло Шопски, за запазване на базите за ученически лагери в страната ни. „От 164 ученически бази за лагери в България, в момента работят около 18. Ние искаме ученическите бази да се спасят, а не да се отдават под наем. Субсидията да отива за хората, които са заети с тяхната поддръжка и развитие. Искаме за децата сутрин да се пуска химна на България и да се развява българския флаг. Искаме да има ферми за животни, да се предават уроци по родолюбие. Искаме зимата и лятото децата да знаят, че могат да бъдат част от тези лагери. Защото сега децата не остават на село, както ние преди. Лагерите – те са една от последните социални придобивки на нашите деца”, допълни Шопски.
Въпреки тревожните тенденции, той споделя, че във всеки град вижда можещи, знаещи и грамотни хора, на които пожелава да се чувстват горди, че са българи.
