Култура

Златният кръст от Трапезица ще се върне в старата столица

Търновският археолог проф. Константин Тотев ще се включи в ежегодната Национална археологическа конференция, която тази година ще се проведе в Бяла, в самото навечерие на Деня на българската писменост и култура. В рамките му, ще бъдат представени вълнуващите находки от изминалото лято, които бяха разкрити в Църква номер 15, в западната част на Трапезица.

Златното разпятие с частица от Христовия кръст, който бе една от най-вълнуващите находки през изминалия сезон се очаква да се завърне в Търново, където ще бъде експониран след края на софийската експозиция “Българска археология 2018”. Тя представя най-ефектните 250 експоната от 23 обекта в страната.

„Кръстът е предаден на Търновския музей. Надяваме се, че ще бъде изложен в експозиция на самия хълм”, сподели проф. Тотев. Всичко, което е разкрито на територията на средновековната цитадела, само няколко находки от първите проучвания се намират в София. Всичко е оформено по договор със старопрестолния филиал на НАИМ при БАН, уточни археологът. Реставрацията, консервацията и експонирането са поверени на специалистите от РИМ – В. Търново.

Самата изложбена площ, която бе построена на Трапезица отлично се вписва в цялата атмосфера на комплекса, но все още има какво да се желае, коментира проф. Тотев. „Тези зали позволяват много витрини, в случая там са запълнени пространствата с едни илюстрации, които показват всичко друго, но не и Трапезица. Но това е разбира се един начален етап и се надяваме, че ще има една тематична, сериозна експозиция на самия хълм.

Интригуваща е и архитектурата на самата крепост. 30-годишна е програмата, по която работи Археологическият институт, 11 от тях вече са минали. „Проблемът е – да има минимално средства за разкопки, но повече субсидии за реставрация и консервация, за да може да се балансира този процес. Има неща, ко04ито са открити преди 100 години и не са реставрирани, което е проблем естествено на градската управа, през всичките тези години. Грижата за опазването на откритите стенописи на хълма е била винаги невралгичен проблем, коментира археологът и припомни, че през изминалия сезон голяма част от усилията на учените бе насочена към спасяването на разкритите фрески и реставрацията им в лабораторни условия.