Здравеопазване Интервю

За ранно сексуално образование като превенция апелира търновски психолог

Ранното образование, като вид превенция на сексуалните посегателствата срещу малолетни деца, разглежда търновският психолог и сексолог Иванина Анчева.  Този тип образование не включва изобщо концепцията за полов акт. Той се базира на прости правила, обяснени съобразно възрастта на детето. Темата обаче е табу за много родители по различни причини, докато в повечето случаи на злоупотреба тя е породена именно от близки хора, на които детето има доверие. Такива, към които то е привързано емоционално, което му пречи да сподели за проблема и така остава в омагьосан кръг. Ранното сексуално образование е процес, който трябва да започне още от ранна детска възраст и естествено да се надгражда, смята експертът.

– Това е мое лично мнение, като професионалист. Тъй като родителите много често се плашат, когато чуят в едно изречение „дете” и „секс”, „сексуалност” и т.н.т., тук става въпрос по-скоро за превенция. Всяко дете трябва да знае, че трябва да има уважение към тялото си, да има думички, с които да нарича половите си органи и да умее да се предпазва от една такава злоупотреба.

Тя обикновено се случва от близки хора.

От хора, на които детето има доверие. Даже в повечето случаи се случва от хора, към които детето е привързано емоционално. И тук се появява един такъв конфликт на лоялност, на това че „аз съм привързан към този човек по някакъв начин, от друга страна той прави с мен неща, които не са ми приятни. Но аз, ако кажа на някого за това, ще изложа този човек на риск, някой може да му направи нещо лошо. Аз ще съм виновен за това”.

– А какво показва практиката, как могат и родителите, и децата да се информират по тези въпроси най правилно? Чрез литература ли, чрез медии ли, чрез консултации със специалисти? Какви са възможностите пред тях?

– От една страна, възможностите са социалните служби, които съществуват в България, които предлагат различни обучения на тази тема, свързани с ранно сексуално образование на родителите. От друга страна, пак казвам, това е образование и възпитание, което

изобщо не включва представата за полов контакт.

То е по-скоро на теми, свързани с пола, свързани с интимните части, с това кой и как може да ме докосва, кога може да ме докосва, изграждане на уважение към тялото…

– Ти самата участва в подобно обучение в Стара Загора неотдавна…

-В Стара Загора работят по една много интересна програма и книжка – „Кико и ръката”.  Това се разиграва пред деца от детската градина, преди това – естествено, родителите са информирани как ще се работи с децата. Там се показва как ръката не трябва да докосва детето по местата, където то има бельо. Това е

така нареченото „правило на бельото”.

То, под формата на обучение се разиграва пред децата и е изключително щадящо за тях. Освен това, техниката заобикаля един друг деликатен момент. В много семейства нямат думичка за половите органи. Тоест, има семейства, които използват латинските названия, но те са сравнително малко. Повечето семейства използват някакви измислени думички… тук правилото на бельото изключва този момент да назоваваме по някакъв начин половите органи на децата, съответно да влезем в някакъв конфликт.

Идеята е, че никой няма право да те докосва там.

И, че това е нещо неправилно. За една възраст между 3 и 6 години това, като информация би било изключително полезно. Естествено е добре след това тази информация да се надгражда. Най-ефективно това е в семейството, където може да се надгражда паралелно информирано с морални ценности, които носи самото семейство и съответно да се стигне до пубертета, където вече да се представи цялата информация за сексуалността.

-Възможно ли е този старозагорски опит да пристигне и във Велико Търново?

Възможно е, защо не. Това не е някаква кой знае колко трудна техника, стига да има специалист, е една много хубава практика, която би могла да достигне до детските градини. Естествено, това много зависи от отношението на родителите, на учителите и от желанието на специалистите, които да съдействат това да се случи.

Децата, които стават жертви на сексуално насилие са деца, които по някакъв начин са лишени от любов и внимание. Малко или много неглижирани в семейството. Не им е обръщано достатъчно внимание или не получават достатъчно любов, авторитарно родителстване, ползване на някакви много строги правила. Човекът, който успява да стане близък до тях, той запълва тази празнина. В такъв случай на сексуална злоупотреба, ако тя е системна, тя е свързана, грубо казано с нещо, което по някакъв начин детето допуска, защото запълва някаква негова нужда. Като компенсация, която се случва в тези взаимоотношения.

Много често едно дете не си дава сметка, че това което се случва с него е неправилно.

И естествено го има и другия момент – какво  и  как трябва да се случи в една ситуация, в която детето по някакъв начин подаде сигнал. В Горна Оряховица имаме синя стая, където се случват разпити. Но може би е важно за самите специалисти, които работят в училища или детски градини да знаят, трябва да се подходи възможно най-щадящо към самото дете. Тоест, то да не се налага да разказва за случилото се отново и отново, от една страна така може да се компрометира информацията, от друга страна – така го преживява отново и отново.

-А какви може да са последствията?

Зависи много от конкретният случай. Последствията може да са съзнателно търсене на подобни ситуации, в които отново и отново да се преживява травмата, като да се търси друг завършек. Естествено най-честите последствия в чисто сексуален план, това което може да се наблюдава при жените е вагинизъм, чисто психологическата невъзможност да имат интимни взаимоотношения и партньор до себе си, естествено последствията могат да са и много по-страшни от това. Много зависи колко време е продължила тази злоупотреба. А в повечето случаи, една такава преживяна травма, тя може да се „запечата”, да се „затвори”. И да се отключи в момента, в който детето на човека, преживял травмата, е на възрастта, на която той я е преживял. И примерно тогава могат да се наблюдават, да кажем малко по-агресивно поведение, някаква изнервеност на родителя, нещо се случва с него, но той не може да обясни какво и как се случва, а и защо.