Да пишеш за животните с любов и в рима. Това прави в новата си книга, носеща сложното име „LEPIDOPTERA”, бившият възпитаник на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и колега-журналист Александър Петров. С автора се срещнахме днес, когато се отбелязва Международният ден за защита правата на животните.
Изданието “LEPIDOPTERA” излезе съвсем скоро на книжния пазар, то е книга за пеперудите в два раздела. Първият е написан под формата на приказка, като поема от седем части и 476 стиха, в които с мерена реч се разказва животът на пеперудата от яйцето до последния ѝ ден. Освен чисто биологична част, в поемата има много моменти, свързани с живота на хората – страх от неизвестното, мечта, борбеност, горделивост, смърт. „Най-интересното в книгата е това, че в нея се преплитат много неща, които хората срещат и преживяват в своя живот, подобно на този на пеперудите”, акцентира за Общинското радио авторът.
„LEPIDOPTERA” има и научна част, в която по достъпен начин, подходящ за хора, които не са биолози или зоолози, читателите могат да научат повече за начина, по който протича животът на пеперудите и какво е значението им за цялата планета. Поместени са любопитни факти за красивите животни. „Повечето хора не осъзнават колко са важни за живота ни пеперудите. Те помагат за размножаването на растенията, които правят живота на планетата възможен”, допълни Александър.
Александър Петров – Скалд в момента работи като уредник в зала „Тропик” на Природонаучния музей в Пловдив. „С животните не се общува с думи, комуникацията с тях се усеща на друго ниво. Трябва да живеем съобразно с тях и с природата като цяло. Тя е това, което ни поддържа живи, ние сме част от природата и без нея няма как да има живот на планетата”, добави той.
„Понякога летиш, понякога ще падаш. Падането не е повод за печал, нито е причина, дете, да се предаваш. Горко на този, който провал не е познал!”, е един от кратките откъси в книгата, който описва първия полет на пеперудата, след излизането от какавидата.
Александър Емилов Петров – Скалд е роден в град Лом на 7.11.1990 г. Детството си прекарва в монтанското село Златия. След това животът му е изпълнен с предизвикателства, пътувания и промени. Завършва „Вътрешна архитектура” в ЛПГ – Берковица през 2009 г. Висшето си образование следва във Велико Търново, където завършва Български език и история.
Живее в Козлодуй, Велико Търново и Бургас между 2010 и 2013 г., където работи като радиоводещ. След това за две години преподава български език и история в родния си край, а през 2015 г. се мести в Пловдив, където живее и днес. В Пловдив става доброволец в Българско дружество за защита на птиците, къде има възможност да се отдаде на страст, която дълго е пренебрегвал – екологията. Благодарение на теренните проучвания и упоритата работа натрупва достатъчно биологична култура, за да започне работа в Регионалния природонаучен музей в града. През 2017 г. е назначен за уредник на зала „Тропик”, където се занимава с живи тропически пеперуди.
Пише поезия и проза от ранна възраст под псевдонима Александър Скалд. Скалд (skàld) е поет от Севера (Скандинавия и Исландия), който възхвалява смелостта, героизма, достойния живот, славната смърт; възпява богове и крале, митични герои и героини. Понеже темите, които Александър засяга в творбите си, са много близки до тези на поетите от стари времена, решава и писателският му псевдоним да е свързан с тях.
Отличително в творчеството му са дългите поеми, в които разказва в мерена реч истории за смърт и слава, дързост и доблест, триумф и погром. През 2019 г. планира издаване на сборник с такива поеми, вдъхновени от скандинавската митология. Работното заглавие е „…И вечна слава във Валхала”.
Още творби от Александър може да прочетете в блога му: https://alskald.wordpress.com/
