Култура Любопитно

Етнолог от РИМ – Велико Търново дава нов живот на старинно оброчище

Местността „Света Марина” и чешмата с целебна вода край Дряново и село Царева ливада проучва етнологът д-р Илия Вълев от Регионалния исторически музей във Велико Търново. За него разказва, че това е специфично „свято място” и притежава почти всички белези на старите традиционни оброчища, разпространени в балканджийките села.

Интересното е че до ден днешен паметта и не само, активността също показва, че аязмото е живо, посещава се до ден днешен, не само на празника на света Марина. През 2008 година за първи път стъпих в тази местност. Бях студент и трябваше да изготвя дипломна работа за оброчишната традиция в дряновския край. Тогава се срещнах с дядо Стойко Василев. Той ме заведе в тази местност и ми говори за тази чешма. Сподели мечтата си, че иска да изгради параклис. Нагърбих с тази задача аз, защото все пак той бе на 74-години, да отбележа мястото с някакъв култов обект. Направихме с приятели параклис до чешмата в края на 2019 година. Той представлява колона с малка ниша, място за лика на света Марина”, разказва д-р Вълев.

Така със съмишленици обновили цялата местност и ремонтирали беседката в близост до аязмото на света Марина.

Според местните поверия водата от аязмото е целебна за очите. В турско време едно местно полусляпо овчарче пасяло овцете на турския бей и си измило очите в изворчето. Така то прогледнало. Чудодейната история се разчула и изворът бил каптиран с чешма по заповед на бея.

Според друго предание изворът на чешмата се свързва с падането на България под османска власт през 1393 г. В деня на светицата покрай тази местност се е водила жестока битка между османските нашественици и защитниците на крепостта Стринава, чиито останки се откриват на едноименното плато над Дряново и Дряновския манастир. В деня на Света Марина след продължителна кръвопролитна битка паднали убити много българи. За съжаление и крепостта била превзета, но като по чудо „там където се проляла много българска кръв бликнал извор с целебна вода за очите”, пояснява още етнологът.

От тогава местността станала свято и притегателно за населението от региона средище и всяка година в деня на Света Марина започнали да идват хора от близо и далеч, за да се измият и да си налеят от животворната течност, както и да запалят свещ за здраве. Вярвало се, че именно тогава водата е най-целебна и всяка болежка минавала.

Д-р Илия Вълев приканва всеки, който пази архивни снимки и спомени за местността да се свърже с него, с идеята да се съхрани историята на това свято място.