Община

Емблематични сгради и обекти са построени след международни архитектурни конкурси

Архитектурните конкурси са пътят към по-добра архитектура. Тези професионални състезания са ключови за развитието на архитектурната мисъл изобщо. Около това мнение се обединява архитектурната общност не само в България, а и по света. В съвременния цивилизован свят архитектурните и градоустройствените конкурси се считат за най-демократичния метод за избор на идеи и проекти, свързани с обществено финансиране, а добрите конкурсни процедури гарантират защитата на обществения интерес и целесъобразното изразходване на публични средства.

Това мнение на специалистите е особено важно сега, когато Велико Търново е на прага на провеждането на най-мащабния международен архитектурен конкурс както в старата столица, така и в страната, коментира кметът Даниел Панов. Именно по негова инициатива след поредица от професионални консултации с авторитетни архитекти и експерти по устройствено планиране Община Велико Търново възложи професионалното състезание за нов градски център на старата столица. Международният архитектурен конкурс, който се провежда под мотото „Ново сърце за Стария град“, предизвиква изключителен интерес, което личи от количеството въпроси, пристигащи ежедневно от целия свят към организаторите.

75 000 евро е обявеният от Общината награден фонд. Журирането ще се проведе в периода 27 – 29 юли, като за целта в старата столица ще пристигнат именити архитекти от няколко страни, доказани професионалисти в областта на архитектурата и градското проектиране. Приемането на концепции продължава до 20 юли.

Международният архитектурен конкурс включва две части, които са неразривно свързани – градоустройствено решение (концепция) за територията на Старото военно училище и проект (концепция) за сграда на Експозиционен център. С нейното строителство, заедно с прилежащата инфраструктура, Община Велико Търново ще постави началото на поетапното развитие на територията от близо 190 декара. Изграждането на експозиционния център е част от одобрената инвестиционна програма на Общината по мерките за градска среда на ОП „Региони в растеж“.

Кратък хронологичен преглед в историята на архитектурата и световните тенденции показва, че архитектурните конкурси датират от XIX век, обяснява Лора Бъчварова – архитект от Велико Търново и член на журито. Тогава архитектите започват да се организират в камари и съюзи, които да защитават интересите на своите членове. Една от първите задачи на тези съюзи е да определят правилата, по които се провеждат архитектурните конкурси. По това време бързо индустриализиращите се европейски общества се сблъскват с нови строителни проблеми и осъзнават необходимостта от нестандартни архитектурни решения. Архитектурният конкурс съвпада отлично на техническия прогрес. Още от своето начало и до сега тези състезания се подчиняват на няколко основни правила.

Конкурсите трябва да са ясни, популярни и привлекателни. Да привличат будни умове, които да инвестират идеите си в тях. Да решават конкретни проблеми. Да са  реализируеми. Да се журират от авторитетно жури прозрачно и безпристрастно. Да завършват с безапелационен победител. Победилият проект трябва да се построи. Това са част от целите, които стоят и пред провеждането на авторитетното състезание в старата столица на България за изграждането на модерен и функционален нов градски център.

Международните архитектурни конкурси не са самоцелна инициатива на общинското ръководство на Велико Търново. Те следват директивите на Европейския парламент и Съвета на Европа,  регулиращи конкурсните практики, които са  включени в местното законодателство на всяка страна членка. След 1994 г. конкурсите получават ново значение. Те са средство за получаване на добро дизайнерско решение на определен проблем и формален инструмент за възлагане на поръчки за архитектура в обществения сектор.

Международни архитектурни конкурси  в България се провеждат рядко, в особено важни случаи, какъвто е и този във Велико Търново. Първото подобно професионално състезание у нас стартира в далечната 1889 г. в София за изграждането на минерална баня с хотел на днешното място на сградата. Той е спечелен от австрийския архитект Емил фон Фьорстер. След дълги лутания по проекта му и насоки „…да бъдат отстранени луксозните неща, а да се запази монументалността…“, сградата е завършена през 1913 година.

Много емблематични сгради и обекти в България  са построени след провеждане на международни архитектурни конкурси. Сред тях са Музеят на княз Александър I Батенберг, сградата на Доходното здание в Русе, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Съдебната палата в столицата. Заради тяхната сложност и търсене на най-оптималните варианти за реализация, те продължавали години наред, като този за Съда дори е провеждан три пъти.

Именити архитекти от Европа се включват в надпреварата с проекти за изграждането на Царския дворец, Народен музей и библиотека в столицата. Всички тези състезания на идеи променят облика на София, а големият брой чуждестранни участници свидетелства за повишения авторитет на България и разширените международни контакти на архитектурната гилдия.

В наши дни международните архитектурни конкурси повишават своето значение и популярност. Сред най-мащабните в света се нарежда състезанието между професионалисти за  нов музей “Гугенхайм” в Хелзинки, обявен през 2014 г. , в който се включват рекордните 1715 участници  и конкурсът за новата Александрийска библиотека в Египет, в който участват 1700 архитекти от цял свят.

Провеждането на международни архитектурни конкурси в България е съпроводено и от редица трудности, често предизвикани от някои несъвършенства на Закона за обществените поръчки. Нерядко след приключване на конкурсите не се стига до конкретна реализация на проектите.

Архитектурната гилдия обаче е обединена и категорична в становището си, че въпреки трудностите този вид надпревара на идеи между експерти и професионалисти е най-справедливата и правилна стъпка към изграждане на важни обекти в страната.

Кой ще представи най-добрият проект за нов градски център на Велико Търново, ще стане ясно на 29 юли тази година. Която и да е разработката, тя сериозно ще промени облика на старопрестолния град. Ще създаде нова градска среда за жителите, ще затвърди авторитета и името на Велико Търново като столица на туризма – един вълшебен град, който пази ревниво своето славно минало и уверено гледа към бъдещето.