Интервю Политика

Евродепутатът Емил Радев: „1,3 млн. евро са ни отпуснати за борба с двойните стандарти“

Емил Радев е варненски адвокат и политик. Депутат от ГЕРБ в 41 и 42-то (до юли 2014) Народното събрание. Евродепутат от 2014 досега от ЕНП-ГЕРБ. 

С политика се занимава от 2007 г., когато е избран в Общинския съвет на Варна от листата на ГЕРБ. Председател на правната комисия и групата съветници на своята партия. През 2009 г. е избран за депутат в 41-то Народно събрание от ГЕРБ във Варна, а през 2013 г. и в 42-то Народно събрание. Участва в комисиите по правни въпроси, контрол на европейските фондове, борба с корупцията, и конфликт на интереси и парламентарна етика.

Член на временна анкетна комисия към 41-то Народно събрание за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал, свързан с управлението на тройната коалиция и предоставените 1,5 млн. евро на австрийския лобист Петер Хохегер.

Вносител на редица законопроекти в защита на неплатежоспособните българи, затруднени да плащат задълженията си. Води парламентарни битки, за да се сложи край на т. нар. „вечен длъжник”. Вносител на мерки срещу имотната мафия, както и на предложения, които регламентират работата на частните съдебни изпълнители и ограничения върху банковите запори. Радетел за създаване на зоополиция в България.

Г-н Радев, наближават изборите за Европейски парламент. Вие сте в листата на ПП ГЕРБ. Имате ли усещането, че българите преодоляха скептицизма си по отношение на тези избори и разбраха ли хората защо е важно кой ще ни представлява в Европарламента?

За съжаление, традиционно тези избори са с ниска избирателна активност, но това по никакъв начин не означава, че те са за подценяване, както и това кой ще ни представлява в следващите пет години в най-демократично избрания ръководен орган – Европейския парламент /ЕП/, който е от голяма важност. Защо са важни за страната ни? Защото почти 60% от законодателството, което се приема в Народното събрание е свързано с въвеждането на норми от европейското законодателство.

Виждаме, че това, което се приема там има огромно отражение върху бизнеса, гражданите, обществените отношения в държавите членки, и в частност България. Важно е в ЕП да  има хора, които разбират значението на актовете, които се приемат там, за да защитят българския интерес. И като се приеме дадена  директива и се въвежда в националното законодателство, тогава се вижда че има проблеми, които влияят на бизнеса и нормалните отношения в обществото.

Затова е важно да знаем превантивно всички опасности, които крият дадения акт на европейско ниво, за да можем да прокараме българския интерес, да работим заедно всички политически групи. Радвам се, че по важните за България въпроси успяхме да бъдем единни в предходния мандат. Много е важно в Европа да няма кавгите, които виждаме на национално ниво. Това се отчита като слабост за България. Затова, когато работим в една посока, успяваме да защитим родните си интереси.

В досегашния Европарламент Вие бяхте член на Комисията по правни въпроси, граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. И след този мандат България остана извън Шенген. Какво все още не ни достига, за да бъдем приети в общността и какви ще са ползите за страната ни, когато това стане?

Осма година България е изпълнила всички технически условия за приемането ни в Шенгенсткото пространство. Прилагаме законодателството, визоватата информационна система, системата вход, изход, но за съжаление заради вътрешно-политически особености в дадени държави членки, България и Румъния не са членове все още. Защо не ни приеха? В Холандия една малка Националистическата партия крепеше правителството и в устава й е посочено двете страни да не се допускат в Шенген. Ако бяха гласували „за”, правителството им щеше да падне. Виждаме двойния стандарт тук.

А България пази най-добре границата на ЕС, една от най-тежките – българо-турската. Всички партньори посочват, че удържаме на натиска от мигранти. Той е почти нулев по българо-турската граница. Трябва да се разбере, че за да съществува Шенген, трябва да има силна защита по външните европейски граници и България е гарант за бежанския натиск и организираната престъпност. Ние не трябва да допускаме да преминават нелегално хора, за да запазим свободното си движение в Европа.

Така, че продължаваме да се борим България да стане пълноправен член на Шенген и да пътуваме без проверки в Европейския съюз. По-бързо ще преминават туристите, занимаващите се с търговия, бизнес. Аз се надявам скоро да сме част от шенгенското пространство. Във всяко едно заседание по доклади свързани с Шенген ние сме призовавани в най-скоро време да бъдем приети, имаме подкрепа от колегите си от години. Чакаме едно позитивно решение и в Съвета, за да не бъдем заложници на вътрешно-политическите борби в дадена държава-членка.

Вие сте един от евродепутатите, които подкрепиха петицията срещу двойните стандарти при храните и сте вносител на множество въпроси към Европейската комисия по тази тема. Какви са резултатите от Вашите усилия да защитите правата на българските потребители?

Тази тема още от началото на мандата беше водеща за мен. Недопустимо е двоен стандарт при храните и напитките, който касае над 100 млн. граждани. Не може да плащаме цена, даже по-висока, за едни и същи продукти, които тук за съжаление са със занижен качествен състав. Шоколадът например е в пъти с по нисък процент на какао. Безалкохолните напитки при нас вместо захар са глюкозно-фруктозен сироп.

Бебешките храни и пюрета са с по-малко органични съставки и витамини, а цената им доста пъти е завишена отколкото в западна Европа. В началото на мандата, даже Европейската комисия  отказа да признае, че има двоен стандарт. С натиск от наша ставна и изследвания доказахме, че съществува такъв и той обхваща голям брой храни. По-екзотичните храни в Унгария и Австрия например, в 80% от случаите имат фрапиращи разлики. Законодателство искахме да се приеме и да спре двойният стандарт. Факт е от преди седмица. В пакета за защита на потребителите влязоха и текстове за него. Голяма крачка напред, но недостатъчно.

В текстовете се оставиха вратички, които позволяват да има спорове за това, има ли, къде и как ще се наказва съответното нарушение. Двоен стандарт има и при определението – „значителна разлика”. Не е определено точно, 10% повече или 50% повече какао например е „значителна разлика”. Аз и моите колеги от Източна Европа вкарахме на последната сесия изрични поправки, двойният стандарт да е в списъка на забранените и нелоялни търговски практики. Всяка разлика при една и съща марка да се счита за нарушение. Настояхме за Централен европейски орган, който да контролира всичко това на европейско ниво.

Приеха се санкции – до 4% от годишния оборот на търговеца в държавата членка или 2 млн. евро ако това не може да се уточни. Когато има такъв орган по-лесно ще се правят проверките смятаме. Радостен съм, че има и друга крачка, реална. Аз и моят колега Андрей Новаков успяхме да извоюваме една чисто българска програма. За борба с двойните стандарти за тази година са ни отпуснати 1,3 млн. евро. Те ще са за потребителски организации за изследвания, за информационни кампании към потребителите, да знаят какво консумират или пък как да завеждат колективен иск при нарушени права. И дано се възползваме максимално от програмата.

Вие сте първият български евродепутат, подписал споразумението „Гласувай за животните”. Защитата на животните е и Ваша лична мисия. Като член на интерпарламентарната група в Европейския парламент реализирахте различни инициативи в тази насока. Какво предстои в следващия мандат?

От години работя в направление за по-добро отношение към животните. Аз и като член на българския парламент насочих усилия да има наказание в Наказателния кодекс за насилие към животните и на тези, които нанасят телесни повреди и на хората. Бях активен и при създаването на зоополиция по холандски модел.

Имаме да работим още доста по този въпрос, въпреки че у нас функционира във всички областни дирекции на МВР. Трябва да работим повече с неправителствения сектор. Защото знаем, че когато има насилие над животни, тези хора посягат и на деца, и на жени. Пример във Варна, за мъж осъден, който преди няколко години уби млада жена. Установи се, че той има в телефона си над 100 снимки на изтезавани и убивани котки. Ясно доказателство, че в даден момент насилието се прехвърля от животните към хората.

Работим в Интергрупата за повишаване на благосъстоянието на животните. Да се подобрят значително и условията при транспортирането им. Хуманното отношение към животните е кауза на над 100 мои колети в Европейския парламент. Аз съм радостен, че бях отличен в края на мандата със специална награда за активност.

Условията и в приютите трябва да се подобрят. Продажбата на домашни любимци е огромен бизнес, нерегламентиран, носи значителни приходи. Преди години от един развъдник около Варна успяхме да спасим над 60 кучета, живеещи в нечовешки условия. Сега те са настанени в приют в частна фондация. Добре се грижат за тях. Надявам се, че ще продължим в тази насока и всички нерегламентирани дейности ще се санкционират по подходящия начин.