Четири случая на Лаймска болест и три на Марсилска треска, причинени от ухапване от кърлежи, са регистрирани от началото на годината до сега в област Велико Търново, информира д-р Ирина Млъзева – директор на дирекция „Надзор на заразните болести“ в Регионалната здравна инспекция във Велико Търново. За Общинската информационна агенция тя коментира:
Кърлежите пренасят болестотворни микроорганизми!
Основна роля имат пасбищните кърлежи. Заразяването на човек става чрез ухапване от инфектиран кърлеж, по рядко чрез смачкване с пръсти и попадане на съдържимото на кърлежа през конюнктивата. За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на запития кърлеж е най-добрата профилактика. Възможно е заразяването да стане само часове след запиването на кърлежа. Ухапването от кърлеж обикновено е безболезнено, затова често остава незабелязано.
Поведение след ухапване от кърлеж:
Правилно отстраняване на запития кърлеж
Кърлежът трябва да се отстрани бързо, но много внимателно. Най-добре е това да стане с пинсети. Леко запилият се кърлеж може лесно да се изтегли и с ръка, но задължително с ръкавица. Отстраняването трябва да стане чрез постепенно издърпване, без обаче да се върти и извива. Много широко разпространена практика е да се върти обратно на часовниковата стрелка, но това е абсолютно погрешно. Така кърлежът може да се скъса и част от устния му апарат да остане в кожата, което да наложи допълнително хирургическо отстраняване.
Неправилно е и мазането на мястото на запития кърлеж с алкохол, терпентин или изгаряне с кибритена клечка. Това води до връщане на чревно съдържимо в устния апарат на кърлежа, което увеличава шансовете за предаване на евентуална зараза. По същия начин трябва да се отстраняват и кърлежите от домашните любимци.
Насочване за хирургично сваляне при дълбоко впит кърлеж или когато при вадене на кърлежа в кожата са останали части от него. Понякога при изтеглянето кърлежът се скъсва и в кожата остава устния му апарат. Това увеличава шанса за предаване на инфекцията, затова останалата от кърлежа част трябва да се отстрани хирургически.
Щателна дезинфекция на кожата след сваляне на кърлежа – с йод, спирт или одеколон. При възможност сваления кърлеж се поставя в шишенце и се носи за изследване. В противен случай се унищожава чрез поставяне в спирт. Много хора размачкват свалените кърлежи от животните, при което пръски от съдържимото попадат в очите и човек се разболява без да е ухапан.
Съвети за проследяване в продължение на 30 дни относно:
Локални прояви – на мястото на ухапването – зачервяване с диаметър поне 4-5 см, което нараства бързо, без сърбеж и затопляне на кожата, възможни са също субфебрилна температура, оток, болка. Общи прояви – температура, ставни и мускулни болки, главоболие, обрив по тялото. За временно пребиваващите или живеещите в ендемични за Кримско-Конго хеморагичната треска райони – прояви на кървене от венците, хеморагични петна по кожата. Това са симптомите на ранна Лаймска болест.
Втората по честота, предавана е кърлежи инфекция в страната е Марсилската треска. Тя започва е внезапно повишение на температурата, главоболие, болки в мускулите и ставите, тъмно петно на мястото на ухапването и дребен макуло-папулозен обрив по дланите и ходилата.
Антибиотична профилактика се препоръчва само за Лаймска болест (постекспозиционна) за възрастни и деца над 12 години, ако са изпълнени всички изброени критерии: Сваленият кърлеж е идентифициран надеждно като нимфа ши възрастен Ixodes ricinus. Кърлежът е стоял запит в тялото в продължение най-малко на 24 часа. Антибиотичната профилактика може да започне в рамките на 72 часа след свалянето на кърлежа. Заразеноста на кърлежите с Borrelia burgdorferi в региона е най-малко 20%.
Предпазване от ухапване от кърлежи:
Избягване посещението на райони с гъста растителност и висока влажност поради благоприятните условия за развитие на кърлежите. За почивка в природата да се използват утъпканите и лишени от буйна растителност места. Да се носи подходящо затворено облекло – добре пристегнато около китките и глезените, в светъл цвят, с цел лесно откриване на полазилите кърлежи. Използване на репеленти за кожата и перметрин за дрехите. Ежедневен оглед за впити кърлежи, с цел недопускане на продължителен престой върху тялото. Това е най-важният момент в неспецифичната профилактика на кърлежопреносимите заболявания. Особено внимание трябва да се обръща на „предпочитаните“ от кърлежите места – окосмената част на главата (особено при деца), по корема, под мишниците, в слабините, в гънките зад коляното, под мамилите. Наложителен е и оглед на домашните кучета и носенето на противопаразитни каишки. Необходимо е и редовно почистване на падналите клони и гниещите листа, окосяване на тревата и ограничаване достъпът на животни в тревните площи на населените места.
Сред инфекциозните заболявания, предавани с кърлежи, най-голямо практическо значение у нас имат Лаймската борелиоза (Лаймската болест) и Марсилската треска. Кримската-Конго хеморагична треска е много тежко заболяване, но с ограничено разпространение. Кърлежите разпространяват и причинителя на Ку-треската, хеморагична треска с бъбречен синдром, кърлежов енцефалит.
Инфекциозни заболявания, предавани с кърлежи
Лаймска болест
Лаймската болест е една от най-разпространените предаване с кърлежи инфекции в България. Между 20% и 30% от възрастните иксодови кърлежи и 10% от нимфите им са заразени с причинителите на Лаймската болест. Клиничната картина може да имитира редица заболявания. Първият стадий започва след инкубационен период от 3 до 30 дни и се характеризира със зачервяване на кожата с диаметър > 5 см, обикновено на мястото на ухапване от кърлежа, което впоследствие бързо се разширява. Паралелно със зачервяването или самостоятелно могат да се изявят и други симптоми на началната Лаймска болест – увеличение на лимфните възли в областта на ухапването, отпадналост, температура, болки в мускулите и ставите, невралгия, главоболие. Симптомите могат да изчезнат и без лечение, но причинителят остава в организма и заболяването може да прогресира.
Вторият стадий се развива месеци след инфектирането. В тази фаза пациентите често съобщават за умора, проблеми с концентрацията и световъртеж. Типични са кризите на изпотяване и епизодите със силно учестен пулс. Характеризира се с някоя от следните клинични прояви: неврологични – радикулит, менингит или възпаление на лицевия нерв; ставни – най-често възпаление на големите стави; засягане на сърцето – нарушения на сърдечния ритъм и възпаление; очни – конюнктивит, засягане на ретината; кожни – множествени червени петна по кожата. Третият стадий са усложненията от нелекуваната Лаймска болест, години след заразяването. Клиничните му прояви са хронични възпаления на ставите, необратими кожни промени, атрофия на зрителния нерв, нарушения на паметта.
Лечението на Лаймската болест се определя от стадия на болестта. Препоръчват се високи дози антибиотици и при нужда повтаряне на лечението, вместо твърде продължителна терапия. Особено важна е ранната диагностика и навреме приложеното адекватно лечение, които могат да предотвратят тежките изменения в засегнатите органи. Възможни са рецидиви месеци и години по-късно, предизвикани от останали в организма борелии.
Марсилска треска
Марсилската треска е другото най-разпространено заболяване, предавано чрез кърлежи. Заразяването става чрез ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюктивата и при размачкването му с пръсти. Марсилската треска е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието.
На мястото на ухапването често се появява неболезнено уплътнение (тъмно петно), покрито с тъмна коричка, което в много от случаите остава незабелязано. След скрит период от 3 – 7 дни заболяването започва с висока температура, силно главоболие, мускулни ставни болки, отпадналост, гадене, повръщане и зачервяване на очите. След 3 – 4 дни се появява характерен едропетнист обрив по цялата тяло, включително по дланите и стъпалата. С появата на обрива значително се влошава общото състояние на болния. Температурата продължава около 10 дни, но при правилно антибиотично лечение спада до 3 – 4 дни. При нелекуваните случаи може да се стигне до тежко засягане на черния дроб, бъбреците, нервната система и поява на кръвоизливи. През последните години се наблюдава зачестяване на тежките форми.
При своевременно и адекватно антибиотично лечение настъпва оздравяване и пълно възстановяване.
