Увеличават се подрастващите с хранителни разстройства, пада и възрастта за страданията. Затова в СУ „Емилиян Станев” във Велико Търново работят по двугодишен международен здравен проект за изследване на хранителните навици в няколко страни и утвърждаване на добри практики в семейството и училището.
„Акцент в проекта е превенцията на тези проблеми. Говоренето за тях е свързано с подреждането на емоциите. Изграждането на стабилност и увереност при подрастващите, подкрепата на родителите. Те са от така нареченото поколение Z – дигитално. Разполагат с голям обем от информация и затова е важно как я преработват”, коментира психологът д-р Наталия Любенова – асоцииран член в екипа на международния здравен проект. Тя подчерта, че темата за здравословното хранене и хранителните разстройства е изключително важна, защото те не са каприз. И справянето с проблема след идентифицирането не става със „Стегни се!”.
„Възрастовата граница, при която се забелязват белези на анорексични пристъпи или такива епизоди вече е смъкната до 6-8 години. Причините са многоаспектни, но са пряко свързани с емоциите. Проектът е и моя лична кауза, защото аз работя по тия проблеми и извън училище чрез сдружението „Живот на килограм” и „Психодраматична работилница” в София. Те ще бъдат и наши гости в проектните дейности, за да направим съвместно няколко инициативи, които ще са с фокус и към родителите”, разказа психологът д-р Наталия Любенова. Тя обясни че международният здравен проект в СУ „Емилиян Станев” обхваща целева група 12-16 –годишните. Тя е най-рисковата, защото всичко в тоя период се случва през бунта – себеутвърждаването, взаимодействието с външния свят. Развенчават се авторитети, особено родителския, значими стават приятелите и хората от референтната група.
„Хранителните разстройства са биопсихосоциални заболявания. Има холистичен поглед за справянето с тях. Важен аспект в това отношение е чувствителността и наблюдателността на родителите. Защото обикновено хранителните разстройства се проявяват при самотните и отхвърлени деца, тези които са объркани. И колкото повече съм объркан в собствените си чувства и не мога да ги подредя, толкова повече имам способността да контролирам храната”, коментира още д-р Наталия Любенова.
