Култура

Издание на над 500 години е сред уникалните документи, съхранявани в архива в Търново

В Държавен архив – Велико Търново се съхраняват документи от края на 15 век до наши дни,които отразяват икономическия и обществено-политическия живот в Търновския край. За периода на Възраждането архивът притежава един от най-богатите масиви от документи в архивната система. Най-старият документ, запазен в архива, е Ръкописен октоих  на среднобългарски език. Съдържа служби за всички дни от семицата от пет до осем гласа. Преписът е от по-стар гръцки оригинал от 14 век,направен от монах Евгений през 1492 година. Намерен е в Килифаревския манастир.

Кориците са дървени, облечени в кафява кожа и със запазен орнамент. По-важните пасажи са изписани с червено мастило, а в края на ръкописа преписвачът е отбелязал името си и годината на завършване. Ръкописът има 342 листа„, обясни Иванка Вълева , експерт с над 30 години стаж в Държавния архив. Тя допълни, че уникалните документи, които се съхраняват в архива, са общо 18. Някои от тях дават сведения за борбата за  църковна независимост в средата на 19 век. „Изключителни по своята значимост са запазените фермани от 30-те и 40-те години на 19 век, които свидетелстват за възстановяването и издигането православни храмове и манастири. Запазен е и оригиналният ръкопис на договора, сключен между  Захарий Зограф и управата на Преображенския манастир, за стенописване на централната църква „Св. Преображение“ от  20 август 1848-а“ , каза още Вълева.

Търново е бил един от центровете в борбата за самостоятелна Българска православна църква. Дълги години търновци са водили битка за изгонването на гръцкия владика Неофит Византиус от града. „От този период датират, запазените в архива писма от и до Петко Рачев Славейков, Кръстьо и Георги Недеви, Никола Златарски за хода на борбата. Никола Хаджиминчов  и Евстати Селвели, които притежават най- мощната търговска фирма по това време, са били едни от най-ревностните защитници на българската кауза пред турските власти в Цариград. Издаването на ферман от 28 февруари от 1870 за създаването на българската екзархия е посрещнато с всеобща радост в града. Ферманът е отпечатан в печатницата на Петко Славейков в Цариград „, допълни Иванка Вълева.

Диана Колева