Денят Любопитно

Дракула изтезавал завоевателите, защото Мехмед II заглеждал малкия му брат

Тази и още любопитни свидетелства за Йоан III Влад, останал известен в историята с прозвището Влад Цепеш – Дракула, споделиха на пресконференция днес историците проф. Пламен Павлов и Проф. Николай Овчаров

В последните десетилетия на Търновското царство митническия контрол на българите се разпростира до Карпатите. Румънската историография много често страни от българските корени на северната ни съседка, но войводите във Влашко са кръвно свързани българската държавност. През османско те са най-щедрите дарители на Преображенския, Рилския, Хилендарския, Охридския и други наши манастири. Всичко това споделиха пред журналисти двамата изследователи, а повод за срещата са откритията в Свищов. В рамките на проучванията са открити метални гюлета, които по всяка вероятност датират от обсадата на града от Йоан Влад.

Той има два похода на юг от Дунав. Първият е от 1458-9 г., но по-важен е вторият, по-големият. За него научаваме от личното му писмо до унгарсия крал Матиаш Корвин от 11 февруари 1462 г. Летописецът Константин от Островица разказва, че зимата на тази година била особено студена, а Дунав напълно замръзнал. Това позволило на воеводата да пренесе войската си през реката и да превземе 17 града обратно от турците. Всичко това е описано писмото до унгарския крал. В кореспонденцията той назовава сумата на избитите турци – общо 23 884, повечето от които са набучени на кол. С писмото Йоан Влад търси подкрепление от унгарците, която така и не получава. Така през лятото на следващата година, прави самостоятелна кампания, която започва с успех, но скоро силите му привършват. Завоевателите имат огромно надмощие. Налага се воеводата да бяга в Унгария, където го обвиняват в измама, поради вътрешни междуособици с унгарците. Наказанието е 12 години в тъмниците на Вишеградския замък. След като е освободен от там в 1475 г. за трети път застава на престола, но само за два месеца. Смята се, че загива в битка с Басараб III – Стария, но е възможно да е станал жертва на дворцови интриги. Според проф. Павлов, като реформатор т. нар. Дракула прилича на ранен вариант на Иван Грозни в Русия. Разчита повече на свободното войнишко население и така налага терор над болярите. Разбира се, най-вероятно самите боляри накрая го убиват, недоволни от статуквото. Миланският посланик в Османската империя Леонардо Бота свидетелства, че турците най-много са се радвали от неговата смърт. Тялото му е нарязано на парчета, а главата – осолена, е изпратена на султана, като трофей.

В крайна сметка Йоан остава един от най-известните войводи. Като оставим на страна романизираните вампирски легенди от 18 в., той е запомнен най-вече със своята феноменална жестокост, макар тя да не е необичайна за средновековието. За да спечели страха на врага, той масово използва набиването на кол, което било обичайното наказание за престъпници и изменници в самата Османска империя.

Защо? Съществуват различни обяснения.

На 13-годишна възраст Влад е изпратен като заложник в османския двор, заедно с брат си Радо, който бил 7 или 8-годишен. Една от версиите е, че малкият Влад бил палав и непослушен, непрекъснато го наказвали, дори опитали да го накарат да приеме исляма, на което той не се съгласил по никакъв начин. Другото обяснение е, че великият султан Мехмед II, завоевателят на Константинопол, имал сексуални щения към по-малкия брат на Влад – Радо, (а и изобщо към по-малки момчета), свидетелства византийският историк и съвременник Лаоник Халкокондрил и други средновековни автори. Поради това Йоан Влад намразил нашествениците и отмъщавал до последния си дъх, смятат изследователите.

Самите методи на жестокост, до голяма степен той възприема от самите турци. Масовите наказания, които прилагал, се коментирали в целия тогавашен свят. Управлявал е не повече от 8 години, но през това кратко време се опълчва на най-великия владетел на епохата, при това с категоричен успех. Мехмед втори е принуден да се изтегли от Влахия, въпреки че разполага с десет пъти по-голяма армия.

Сюжет, който навярно е вдъхновил прословутата „Червената сватба” от „Игра на тронове” е отмъщението, което Йоан Влад налага на убийците на своя брат и баща. Влашките боляри, той кани на пир, според руски хроники – по случай Великден, а в резултат на това угощение – една част от гостите са обезглавени на място, а останалите заставени да вървят пеш над 80 км, без храна и вода, докато паднат мъртви от изтощение.

Италиански и други хронисти припомнят и друга зловеща случка. Пристигат султански пратеници във влашкия двор, покланят се на воеводата, но не свалят своите чалми. Попитани за срамното си поведение, те обяснили, че по обичай чалмите не се махат пред никого. Влад заповядал с малки пирончета да им бъдат заковани завинаги на главите, за да спазват завинаги своя обичай, свидетелства монахът Ефросин от Кирило-Белозерския манастир.

Не се знае къде е погребан Дракула, едно от вероятните места е манастирът Комана – на 50 км от Свищов и на 30 от Русе. Логично е, тъй като манастирът е създаден и ктиторстван от него, коментират историците проф. Павлов и проф. Овчаров.

На снимката: Замъкът Бран, Pixabay