На 2 май православната църква почита паметта на Свети Цар Борис-Михаил – Покръстител на българите, който е бил родственик на Св. мъченик княз Боян Български.
Имен ден празнуват Борис, Борислав, Боряна и техните производни.
Корените на празника Борисовден са още от средновековието. На 2 май лето 907 приключва земния си път един от великите царе на България. Неведоми са пътищата на вярата в Бога. Аз и ти можем само да гадаем в какъв точно момент тази вяра е осенила цар Борис. Оставяме на политиците, историците, дипломатите и всички подобни да търсят външно и вътрешно политическите подбуди на цар Борис І за покръстването на народа ни. Църквата приравнява делото му с делата на най-светите свои апостоли.
Цар Борис І се отказва от светската суета и приема монашеството. При първото си оттегляне от трона, Борис оставил сина си Владимир на власт. Владимир Расате се опитал да върне старата вяра в бог Тангра. Това разгневило баща му и той наредил да ослепят собствения му син. Народът ни е запазил скъпа легенда за непокорния син-езичник на цар Борис І.
Слепият син бил заточен в крепост. Баща му заповядал пред портите да издигнат голям каменен кръст. До крепостта имало изворче и то било единствената утеха за слепеца. Хората виждали как Владимир плиска обезобразеното си лице с вода и нарекли ручея на негово име – Извора на слепия, а крепостта и селото – Владимирови.
В последния си земен ден Владимир влязал в църквата и се покаял, разказва легендата. Поискал да го погребат под кръста, който баща му цар Борис І бил издигнал, с единствена молба на него да бъде изсечено слънце – символа на бог Тангра. Искал да се знае, че вярата на дедите му е вековна. Легендата разказва, че свещениците го попитали дали няма да е грешно, а той отговорил „Само времето може да отсъди!”.
