Коментари Поминък

Диференцирана ДДС ставка би намалила цената на хляба

Всички цени на консумативи и суровини у нас се вдигат, но ако има диференцирана ДДС ставка от страна на държавата върху хляба от 5%, то той тогава не само няма да се покачи, а ще намалее в дългогодишен период от време. Това заяви пред Общинското радио Мариана Кукушева,  председател на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите /НБСХС/.

„Ред  е на държавата да подходи разумно. Бюджетът имал излишъци. При положение, че държави, които имат дефицит въведоха ДДС ставка на основните хранителни, не е обяснимо как само у нас, при ситуация на излишък, ние трябва да останем с единна ДДС ставка за хляба”, коментира дамата.

Според доклад на Софийска стокова борса за хлебната пшеница има търсене, на цена от 400 лева на тон без ДДС, но никой не продава. 50% от житото тази година има хлебопекарни качества. Другата реколта е засегната от дъждовете и не е годна за производството. Качествената у нас е 2,5 млн. тона. За вътрешна консумация са нужни 1 млн. тона, казва Кукушева.

Борсовият тренд е с очакване на покачване на цените, защото е лоша и слаба реколта не само у нас, а и по света. Така първичната суровина за насъщния започва да расте като цена.

„Цените на енергийните разходи – ел. енергия и газ са фактор, който влияе при определяне на себестойността на хляба. Трайно ще се покачват още, тенденция в цяла Европа. Важно е за нас е, че транспорта продължава да покачва стойността си, а хлябът се придвижва по няколко пъти на ден до търговските вериги. Цената на петрола също се покачва. Цената на банковите кредити се покачиха, застраховките също. Структуроопределящ фактор за нас е и фонд работна заплата. От 15 до 27 процента влияе за оформяне на крайния продукт – хляба. У нас има 700 000 пенсионера, които получават пенсия под 200 лева, още 300 000 безработни с доходи по ниски от минималната работна заплата и са под прага на бедност. Необходимо е да се помисли как да се гарантира цената на основния продукт на тяхната трапеза. С диференцирана ДДС ставка за хляба може да се случи”, обяснява още председателят на НБСХС.

Според нея, представителите на сектора не могат и не бива да налагат, и  коментират вдигане и покачване на цени. Всеки хлебопроизводител трябва сам да определи каква да е неговата цена на хляба, която е различна.

Търговците влияят изключително много обаче при формиране на крайната цена на насъщния.

„Търговските вериги извършват абсолютна политика на геноцид спрямо бранша. Само в България веригите реализират 30% търговска печалба и ползват още 15% търговска отстъпка. При хлебопроизводителите се връщат едва 35% – 42% от продажната цена на хляба. Другото прибира търговската верига и  20% отиват в държавния бюджет, и то в много малко проценти. Схеми на кражби се налагат така”, допълва родната картинка Кукушева.

В сектора има недостиг на кадри. И макар средната работна заплата да е около 20% по-висока от средната за страната и брутното заплащане на хлебарите у нас да е  равно на това в Гърция, липсата на работна ръка в бранша е повсеместна. Неслучайно НБХС успяха да извоюват обучението за хлебар и сладкар от тази учебна година да стане защитена професия. Обучаващите ще получават двойно заплащане, а учениците стипендии.  Работи се в посока завършил средно образование младеж и непродължил последващо обучение, да имат реализация в бранша между три и пет години.

Кремена Крумова – Попова

Share on FacebookShare on Google+Pin on PinterestTweet about this on TwitterShare on LinkedInShare on RedditBuffer this pageEmail this to someone