Любопитно

Диагноза “Програмист на свободна практика”

30-годишният Румен Димитров не се определя като програмист. Според него този термин е шаблон, който в представите на масовия потребител ги ограничава творческите умения  на редица професионалисти, като ги свежда единствено до техничарска работа с програмни езици. Според неговото виждане бъдещето в бранша изисква широка обща култура – над идеята трябва да се мисли цялостно, необходими са комплексни знания да я реализираш с наличните бизнес средства. Според младия специалист – да “облечеш” в дигитална плът желанието на клиент често е предизвикателство, а компетенциите в 21 век  се разрастват всеки ден. Понякога е необходимо да менажираш своите клиенти, смята още Румен. Наблюденията му показват, че когато на един човек се изразява трудно – то най вероятно самият той не е наясно какво иска, а в резултат такъв човек трудно може да бъде удовлетворен.

Като приемем, уточнението, че клишето “програмист” далеч не включва всичко, с което се налага да се занимава един IT-специалист, все пак можем да нахвърляме основните симптоми на диагнозата “Програмист на свободна практика”. А именно:

– трескаво „опиянение“ от свободата да решаваш какво, кога и колко да работиш,
-системна инсомния, покрай работата по даден проект
-и не на последно място – един такъв човек е напълно способен да те „зарази“ с идеите си.

Румен признава, че не може да определи с точност кога  е започнал да работи на свободна практика. В гимназията, приятел го учи на програмиране и го свързва с първият му “клиент”, макар че този опит останал в историята, като по-скоро неуспешен. Година преди матурите, младежът печели състезание. Това провокира интереса на русенско интернет-радио, което му поръчало сайт. Тогава дошла и първата “заплата” за Румен. Окрилен от успеха, младият компютърен специалист се усъмнил в смисъла на висшето образование, но по стечение на обстоятелствата, бил “изнуден” от родителите си да стане студент. Избира специалност “Промишлен дизайн” в Русенски университет, от която в началото остава разочарован. Идеята му да допълни уменията си на програмист с тези на дизайнер се сгромолясала пред простия факт, че от студентите се очаквало да проектират предимно “чаши и мебели”. И все пак, години по-късно станало така, че нещата, които не искал да учи, се оказали най-ценни, признава още IT-специалистът. Малко преди да се дипломира, той отново печели състезание. С около 4 часа работа, Румен грабнал награда, която надхвърляла месечната заплата на негов колега.  Тогава отново го сполетял въпроса – защо трябва, излизайки с професията си от университета, да тръгва по отъпканата пътека към традиционна работа в някое русенско студио по графичен или уеб-дизайн?

Конкурсите го вдъхновили, в тях той видял един алтернативен трамплин към свободата да работи за себе си. По неговите първоначални сметки,  било достатъчно да кандидатства в една надпревара дневно и дори 90 % от работата му да се окаже “загубена”, в края на месеца – финансовият резултат би бил – все едно е ходил на работа. “С тази разлика, че през това време съм избирал какво да работя, кога и колко да го работя”, уточнява компютърния специалист.

След дипломирането си заживява в Търново. Редовно посещава специализирани събития в столицата – “само на два часа път”, започва да разработва продукти, по метод, сходен на ученото в университета. Първата му мащабна идея е да направи сайт за семейния бизнес на своите родители. Действително, успява да реализира само смартфон платформа за онлайн търговия, но точно тогава нещата потръгват. Сега окуражава всеки да опита да работи на свободна практика, като прави важното уточнение, че ако човек все пак реши да се захване с това – една финансова възглавница от 600 -700 лв. не би била излишна – поне за начало.