Константин Кисимов се ражда, жени и умира на 16-то число.
Големият ни актьор е роден на 16 април 1897 г. във Велико Търново и е потомък на патриотичен търновски род.
Неговият прадядо Георги Кисимов е бил участник във Велчовата завера през 1835 г., дядо му Пантелей – член на Букурещкия революционен комитет, а баба му Евгения Кисимова – модерна и образована за времето си жена, основава първото женско дружество у нас. Бащата на актьора завършва прочутия Роберт колеж в Истанбул и Международно право в Кеймбридж. Самият Константин Кисимов се дипломира право в Софийския университет и специализира в Сорбоната в Париж.
Веднага след това, през 1923 г. яркият му талант го отвежда в Школата на Народния театър, където се явява на изпит, по съвет на приятели. И отново го изпращат на специализация в Париж. Може би от престоя му във френската столица, от съприкосновението с френската култура и образование идват и тези негови филигранност, галантност, финес и изискано чувство за хумор.
Датата 16-и е наистина съдбовна за Кисимов. На 16 август 1935 г. се жени за своята Лиляна, която е била едва 18-годишна, с двадесет години по-млада от него. Среща бъдещата си съпруга на площад „Славейков“ и остава с нея завинаги.
Докрая на живота си той е неизменно част от сцената на Народния театър – до 16 август 1965 г., когато загива при автомобилна катастрофа, след гастрол в Балчик, където изнася рецитал в тамошното военно поделение.
Константин Кисимов е сред родоначалниците на българския театър и кино и едно от най-ярките дарования на Народния театър. Едновременно силен комедиен и драматичен артист, той често разплаквал публиката по време на представления.
Незабравими ще останат театралните му образи в постановки като „Големанов“, „Боян Магьосникът“, „Тартюф“, „Свекърва“, „Боряна“, „Когато вятърът си играе“ и др.
Участва „на живо“ в постановки на прохождащия телевизионен театър и прави великолепни роли в Камък в блатото“ (1959), „Юнгфрау“ (1961) и „Българи от старо време“ (1963).
Кино дебютът му е в един от знаковите неми филми „След пожара над Русия“ (1929), на големия Борис Грежов по повестта на Панчо Михайлов „Под земята“, в който корифеят изиграва неподражаемо ролята на злодея-надзирател Гърбицата. По-късно се снима в третия звуков български филм „Грамада“ (1936), следват „Калин орелът“, „Под игото“, откъдето го помним с изключителното му превъплъщение на Колчо слепеца, „Хитър Петър“, „Страхил войвода“, „Героите на Шипка“ и др.
Патосът на характерния му глас, примесен с топлота и целеустременост му дават възможност да направи радиозаписи с изключителни по художественото си въздействие стихове на Ботев, Вазов, Лермонтов, Пушкин, Байрон, Гьоте, Есхил и др. Константин Кисимов изнася стотици рецитали из цялата страна.
Константин Кисимов е имал изключително задълбочени познания по философия, история, астрономия. Градските легенди разказват, че той стоял с часове нощем заедно със своя добър приятел, поета Теодор Траянов, който също се увличал по астрономия и заедно наблюдавали небето и звездите…
