Училището по изкуства и занаяти за социално слаби деца във великотърновското село Русаля въпреки финансовите трудности, продължава да изпълнява мисията си – да обучава, възпитава и ощастливява 25-те си деца, които денонощно живеят там. Сега, в навечерието на 1 юни – Денят на детето, питаме Ани Мари Димитрова, мениджър на школото, как се справят и оцеляват, и от какво имат най-голяма нужда:
„Щастливи сме от този факт, че продължаваме да съществуваме. Господ и добрите хора ни помогнаха да прескочим ситуацията и да продължаваме напред. Парите от държавата за нас така и не са дошли. Благодарение на кмета на Велико Търново Даниел Панов получихме аванс за януари, февруари и март. Не знам защо така се получава, дали защото с Бюджет 2018 година за първи път се отпускат пари за частните училища и са неясни нещата, но минаха доста месеци. Скоро е юни месец. Регулярно да си получаваме парите очаквахме”, обясни за Общинското радио Ани Мари.
Упоритостта й обаче не стига само до финансовата издръжка на училището. Тя опита да работи и по друго направление. При разговор с омбудсмана Мая Манолова, която бе на посещение през февруари в училището поиска да се лобира за промяна на Закон, според който училища от национално значение, които в България са шест и са държавни, да се включи и школото в Русаля. Но то е частно, макар че отговаря на всички критерии според Закона – в него да има деца от цяла България, да живеят там постоянно, да придобиват умения в занаяти.
„Въпреки огромните усилия, екипът на г-жа Мая Манолова сподели че такива промени в Закона са невъзможни. Въпреки това, и трудностите, с малки стъпчици, ние, частните училища вървим напред. Ето, получаваме, макар че не сме ги получили още, финансова подкрепа от държавата. И да се надяваме постепенно преградите и разликите между държавни и частни училища да отпаднат, защото всички ние работим за образованието и възпитанието на децата”, посочи Ани Мари.
Ръководството е организирало дарителска кампания за хигиенни препарати. И са приятно изненадани, колко хора са се включили в нея. Но винаги има нужда от още. Още учебни материали, пособия, книги, нови шкафчета. Най-голямото желание на екипа е да завърши столовата, която за четирите години съществуване на училището, заради недоброто строителство и с времето се руши.
„Ако се случи до септември ще бъдем много, много щастливи. Трябват отново финансови средства. Защото ако столовата заработи, ще спестим едно голямо перо от бюджета си, което отива за кетъринг”, заключава мениджърът на Училището по изкуства и занаяти за социално слаби деца във великотърновското село Русаля, което е единственото у нас по рода си.
Кремена Крумова – Попова
