Интервю Култура Любопитно

Група Meszecsinka пренесе търновската публика в друг свят

Велико Търново бе част от балканското турне на унгарската група Meszecsinka (Месечинка). Техният концерт беше едно от най-атрактивните събития от програмата на „Арт лято – 2017” за този месец. Заради дъжда музикантите не можаха да излязат на сцената край паметника „Асеневци”, но напълниха известен търновски бар и наелектрезираха публиката със смесица от български и унгарски фолклор, елементи от сибирски шаманизъм, рок, психеделика… Със самодивския си глас и причудливи звуци певицата Аннамари Ола́ отведе присъстващите в други светове.

Meszecsinka идват във Велико Търново за втори път, а в България са свирили на различни фестивали. Изпълниха и две песни, посветени на българо-унгарската дружба.

Българинът в Meszecsinka е Емил Билярски, който от години живее в Унгария. В сегашния състав – Емил (клавиши и китара), Давид Кроликовски (перкусии), Арпад Вайдович (бас китара) и Аннамари Ола (вокали, флейта, саз), групата съществува от 2009 година.

Преди това Емил и Аннамари (на заглавната снимка) са част от формацията Fókatelep, с която също са изнасяли концерти в България. За Meszecsinka Емил сподели:

„В началото аз и Аннамари правехме наша, интимна музика, която само двамата свирехме. После се присъединиха Давид и Арпад и променихме звученето си. Не мога точно да определя стила, в който попадаме. Имаме си собствено звучене, използваме елементи от най-различна музика, която ни въздейства. Може би най-общо се вписваме в понятието уърлд фюжън. В последно време свирим по-абстрактна и психеделична музика.”

Немският Deggendorfer Zeitung описва стила на групата така:„.. виртуозен сблъсък на източноевропейската и латинска музика, където кръгови ритми и пленяващи мелодии вибрират в психеделични светове. Вокалният магьосник е Анамария Oláh, самодива, танцуваща боса, докато гласът й лети далеч ту с пърхащо вибрато, ту с изострен гърлен тон.“

А ето и българският поглед за стила им в Kultura.bg:„Meszecsinka е една от онези редки групи, които могат да впечатлят доста широка публика, но същевременно са по-скоро от другата страна – от страната на високото изкуство. Тук има и психеделик рок, който на места прилича на народна музика, и клавирни пасажи с енергията на The Doors, a защо не и на ранните Pink Floyd, и причудливи звуци и напеви, които идват сякаш от други светове…”

В репертоара на Meszecsinka има песни на различни езици – унгарски, български, испански, цигански..

„Аннамари обича фолклора и музиката на различни народи, но най-близки са и́ българската и испанската музика. Идва и́ от вътре да ги пее, но ги пречупва през собствените си усещания, а не се стреми да ги изпълнява автентично. Обаче си спомням как на един наш концерт по българското Черноморие тя изпълни странджанската народна песен  „Станиното лице”, която е на толкова особен диалект и дори аз не я разбирам. Но тя толкова добре я изпя, че дойде един дядо, не знам как беше попаднал на нашия концерт, и започна да и́ говори на български. Тя ме помоли да превеждам. А той каза, че е от странджанския край и бил възхитен колко точно тя е възпроизвела типичния говор.”, разказва Емил Билярски.

Meszecsinka имат три албума, а последният се казва Álomban ébren (Буден насън). Текстовете на песните в него са писани от Аннамари. Тя описва особени състояния, които останалите от групата съпреживяват и въплътяват в музика, която да поднесат на публиката, жадна за нови музикални усещания..