Култура

В Градската градина се родила популярната музика

В някогашната градска градина – на мястото, където днес се издига сградата на МДТ „Константин Кисимов”, се родила забавната музика в Търново. Макар в старопрестолния град винаги да е имало много добри певци, инструменталисти и редица музикални събития, едва през средата на 60-те силния тласък в развитието на популярната музика дава първият естраден оркестър, създаден от доайена на забавната музика във великотърновско Борис Спиридонов.  На мястото на храма на Мелпомена, в някогашната старинна зала се провеждали всички балове и танцови забави – за учениците денем, а вечер – за по-големите младежи. „Трудно беше – западната музика беше забранена, а музикантите винаги търсят новото, хубавото. Слушахме радио и това което беше най-интересно, най-ново, го поднасяхме на публиката”, разказа за Общинското радио Борис Спиридонов.

През 70-те години вече вокални групи има към всяко предприятие, но и много фестивали за самодейците – повече от колкото има сега за младите изпълнители. Всичко това е описано в книгата на Георги Ръцев  „Популярната музика във Велико Търново“, издадена от „Фабер“ през 2010 г. и удостоена с награда в раздел „Проза“ в Прегледа на художествената продукция града през същата година.

„Някак си тогава бяха обхванати много хора – всяко едно предприятие се стараеше да има самодейност. Тогава тя бе много важно нещо – всяко предприятие искаше да се изяви и покаже пред другите, да се конкурира с тях”, допълва Спиридонов, който е ръководил естрадни група в Бирената фабрика, в Месокомбината, в Болницата в Строителната организация. В тях своите способности за развивали млади хора от всички „етажи” на производствените предприятия  – от ръководството, до поточната линия. Редица нови таланти започват професионалния си път точно така – сред тях са имената на естрадни прими като Паша Христова и Лили Иванова.

У нас таланти винаги ще има, но я няма тази всеобхватност в развитието на музикалното изкуство, смята естрадният доайен.  „Самодейността бе основният начин да се обхванат повече изпълнители, защото много хора могат да пеят, хайде – свиренето изисква малко повече учене, но с пеенето имаше много хора, които искат да пеят. Тези състави в предприятията им даваха възможност да се изявяват”, коментира Спиридонов.

А който пее – зло не мисли, категоричен е музикалният ръководител – просто не му остава време, допълва той. Убеден е, че когато „музиката е в главата непрекъснато – кога да му остане време на човек да мисли лоши работи? Няма по-голямо удоволствие от това да излезеш на сцената и да поднесеш на публиката, това което си създал.”