Денят

Във Велико Търново се преклониха пред паметта на жертвите на комунизма

Заупокойна молитва бе отслужена във Велико Търново в памет на жертвите на комунистическия режим. Десетки жители на Старата столица се преклониха пред разстреляните след 9 септември 1944 година търновци и поднесоха цветя и венци на възпоменателния кръст в парк „Дружба“. Деня за почит – 1 февруари, глава пред невинно загиналите сведоха народните представители от ГЕРБ-СДС проф. Костадин Ангелов и Димитър Николов, общинският координатор на ГЕРБ Евгени Стоев, председателят на групата на ГЕРБ в местния парламент на Велико Търново Деян Хаджийски и негови колеги общински съветници, областният лидер на СДС в старата столица Мирослав Трифонов, общественици от Комитет „Ген. Сава Муткуров“, граждани, симпатизанти и съмишленици, младежи.

Заупокойната молитва бе отслужена от отец Асен, а инициативата в Деня за почит на жертвите от комунизма бе на организациите на ГЕРБ и СДС във Велико Търново, както и на Комитет „Ген. Сава Муткуров“.

„Преди 77 години комунистите разстрелват без съд и присъда 204 великотърновци – хората, построили града и дали съвременния облик на Велико Търново. А в София от избитите последен е министърът на здравеопазването и началник на клиниката по хирургия в Александровска болница – проф. Александър Станишев. До последния си дъх той изпълнява своя лекарски дълг – трябвало да установи смъртта на всеки един убит от тогавашната власт и след това е разстрелян. Убийството на цвета на българската нация е най-голямото престъпление срещу България“, коментира проф. Костадин Ангелов.

Сред убитите 204 великотърновци е Димитър Йорданов, председател на читалище „Надежда” и бивш кмет на старопрестолния град. Йорданов възражда Търново през 20-те години след войни и национални катастрофи, електрифицира целия град и създава мащабна местна индустрия.

Убит е бившият кмет Димитър Раев, който изгражда инфраструктурата, построява Художествената галерия и Военния клуб.

Живота си губят адвокатите Владислав Златев, Христо Манчев, Генчо Цанев и Станчо Ганчев Върбанов, като за последния по-късно е издаден смъртен акт, в който пише „разстрелян по погрешка“ в масовката.

Убит е бившият околийски управител, герой от две войни и действащ царски офицер – Стефан Капарашев.

Разстреляни са началникът на околийската инспекция по труда Минко Танков, прокурорът Карапешев, лекарите Стефан Караиванов и Иван Димов, инженер Здравко Златев, свещеник Тодор Тумбев, учителят Стефан Стайков, подполковник Макарий Старирадев – комендант на гара Горна Оряховица, околийският управител Йордан Тенев, търговците Христо Минков и Георги Георгиев, собственикът на содолимонадена работилница Панталей Давидов, фотографът Иван Николов, кръчмарят Йордан Чаталов.

Сред убитите е и Стефан Бояджиев, организатор и собственик на модерно земеделско стопанство, износител на зеленчукови семена за европейските пазари  с търговски представителства в Букурещ, Бърно и Братислава.

На 1 февруари 1945 г. са зверски убити и търновските народни представители, които начело с Филип Махмудиев застават зад каузата да бъдат спасени българските евреи.

Живота си губи ген. Рашко Атанасов – зет на първия български адвокат Марко Тотев.

Убит е и генерал Никола Михов, регент и бивш военен министър.

Внукът на видния великотърновски възрожденец и борец за свобода Бачо Киро – ген. Теодоси Даскалов, също е разстрелян на 1 февруари 1945 г.