Коментари

Все още не е възстановена историческата истина за имената на върховете „Св. Никола” и „Шипка”

Да бъде възстановена историческата истина за имената на върховете „Св. Никола” и „Шипка”, отново апелира историкът проф.д-р Петко Петков. Повод за това е предстоящото честване на годишнината от боевете.

Поредно доказателство преподавателят във ВТУ припомня и от излязлата Монографията на генерал Георги Вазов „Участието на българите в Освободителната война”. Неин съставител е Цветанка Неделчева – бивш директор на къщата-музей „Иван Вазов”. Публикуваните в нея шест изображения са от издадената за първи път през 2017-а, но написана през 1902 Монография.

И в този ценен научен труд, писан сравнително скоро след паметните събития от лятото на 1877 година, категорично и ясно са посочени като отделни обекти върховете „Свети Никола“ и „Шипка” – стр. 96-97 в Монографията. Братът на автора – Иван Вазов, е бил запознат с ръкописа и не случайно през същата 1902-а по повод 25-годишнината от епопеята през 1877 година, пише специална творба „На върха „Свети Никола“ (поклонение)“. А още през 1883 година поетът е възпял цялата позиция и по-ниския връх Шипка в „Опълченците на Шипка. 11 август 1877“. Забележително е, че авторът на монографията Георги Вазов, написал труда си след задълбочено проучване на достъпните източници и литература за войната, ясно обозначава по-ниския връх с името „Шипка”, свързвайки го с Кръглата батарея и Командния пункт на ген. Столетов, а по-високия многократно нарича с единственото му през целия ХІХ и по-голямата част от ХХ в. име „Свети Никола“, коментира проф. д-р Петко Петков.

      От многобройните пътеводители, издадени от специалистите, работещи в Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ през 60-те и 70-те години на ХХ в. (вкл. и този от 1976 г.), също се вижда, че ясно се разграничават и описват двата върха (тогава по-високият „Столетов“ и по-ниският Шипка).

Днес не само, че няма пречки, но след всичко написано и публикувано по темата, е редно професионалистите и всички родолюбиви българи, любители на историята и географията да използват традиционно установените още от епохата наименования на двата върха, най-малкото, за да бъде достоверен и исторически коректен разказът за епопеята през август 1877 година. Такива примери и в научната, и в популярната литература, и в картографията след 1977 година има много. Повечето от тях са посочени в „Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ (С., 2018). Така като се говори за сраженията на по-високия връх, той да се обозначава с тогавашното си и традиционно установено име „Свети Никола“, а когато се разказва за тежките боеве, особено на 11 август 1877, да се използва точното име на по-ниския връх – „Шипка”. На него е не само Командният пункт на ген. Столетов, но и три от петте български опълченски дружини (2, 3 и 5-та). Днес може да се използва напр. обозначението „старият връх Шипка“, доколкото с това име официално е преименуван през 1977 г. дотогавашния Столетов връх и той става „новият връх Шипка“, който всъщност е старият връх „Свети Никола“”, обяснява проф. д-р Петко Петков.

Известният историк отново категорично припомня, че е крайно време президентът с указ да  реши окончателно и в полза на историческата истина този проблем, удовлетворявайки аргументираните искания за възстановяване на исторически утвърденото и традиционно име на върха „Свети Никола.Те се подкрепят вече над 10 години от хиляди българи с най-различен социален статус, образование и политически убеждения. Това искане не само, че не противоречи на принципите и правилата, от които трябва да се ръководи Комисията по наименованията на национални обекти към Президентството, но изцяло отговаря на петия й принцип. А именно „да се зачитат българските традиции в областта на именуването”, коментира още проф. д-р Петко Петков.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЧУЙТЕ В ЗВУКОВИЯ ФАЙЛ: