„Това, което най-силно ме поведе в тази книга беше идеята да преплета няколко съдби в един общ сюжет и част от тези съдби да бъдат свързани с моето семейство, моят майчин род, който е родом от Елена“, призна пред Общинското радио Виктория Бешлийска, която бе във Велико Търново да представи най-новата си книга „Нишка“. Тя гостува по покана на Регионална библиотека „П.Р.Славейков“.
„Еленския Балкан е мястото, на което съм израснала и с което съм много дълбоко свързана. Докато пишех ми беше много интересно, защото романът има по-необичайна структура. Повествованието и разказът се движеха като една нишка през основата на стана, и за мен самата този творчески процес беше много по-различен и по-вълнуващ от писането на предходните ми два романа. Историята в „Нишка“ разказва за един период от 130 години. Винаги ме е впечатлявал битът на нашите баби и прабаби. Аз до голяма степен съм била свидетел на това, което жените от предишните поколения са завещали на нашите майки и баби. Нещата, които съм видяла в личния си свят може би най-силно дръпнаха нишката на повествованието. Искаше ми се да отдам почит на тези жени, защото ние малко или много постепенно се отдалечаваме от техните навици“, разказа Бешлийсйка.
Според нея, дори през наглед малки неща, можем да видим колко много са се променили не само рамката на живота, но и онова, което носим като нагласа към този живот и като че ли към момента подменяме смисъла му. А българката едно време е била много силна жена и се е справяла с всякакви задачи и трудности, дори когато мъжът й е бил на гурбет през голяма част от годината.
„След 130 години сме в същото положение, но откъм семейни ценности и отношения разбиранията ни са променени. Все по-често наблюдаваме невъзможността да опазваме семействата цели, виждаме много рушащи се връзки и бракове или съжителства без брак. Много голямо предизвикателство в днешния ден е точно опазването на семейната рамка и изповядването на семейните ценности. Смятам, че това е и същинската пандемия на новото хилядолетие – нарушената рамка, нефункционалните семейни отношения и яхването на вълната на егоцентризма, която все повече ни кара да се обръщаме към себе си и да се капсуловаме. Предизвикателството на днешния ден е мъжът и жената да създадат партньорство, в което „ние“ да стои над „аз“, без да го иззема и асимилира, а по-скоро да подкрепя силните му черти. В „Нишка“ совалката върви между много реални случки и художествени измислици, за да стигне до сърцето на всеки читател, надявам се“, признава още авторката.
В книгата си „Нишка“ Виктория Бешлийска разказва историята на седем жени. Защото седем освен божествено е и много женско число. Съставено е от четири и три, където четворката символизира посоките на света и кръста, а тройката – Светата троица. Със седмицата също така са свързани фазите на Луната, която е силно обвързана с женското начало и цикличността на възобновяемата мистична женска природа.
„Иска ми се да съумеем да намерим нишките, които ни свързват, да прочетем родовата си история, да разберем от какво като модел можем да се освободим и какво друго можем да изберем. И най-вече ние сами, на база общество и общности, най-сетне да намерим онова, което ни събира, нещото което можем да поставим над нас като ценност и да намерим начина за единението, за да бъдем по-функционални и по-продуктивни като хора“, обобщава като послание на книгата си „Нишка“ Виктория Бешлийска.
***
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина – всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна – в Балкана.
Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ръцете си; с прабаба ѝ Зорка, изградила къщата, която винаги ще бъде свиден дом; и с три непознати, стъпващи по познати за сърцето пътеки – пианистката Ана, хаджийката Скарлада и тъкачката Йова.
Сновейки между днес и някога преди, главите в „Нишка“ се движат като совалката на стан и рисуват извечната истина, че настоящият ден е проявление на всички минали и бъдещи времена. Че всеки от нас носи и предците си, и онези, които ще се родят. Но и че имаме свободата сами да начертаем своя път тогава, когато вземем силата на невидимото и я втъкнем във видимите неща. Това е книга, която носи утехата, че реалността е истинският спасител.
В третата си книга, след „Глина“ и „Сърце“, Виктория Бешлийска в 130 години заключва в едно денонощие и отключва темите за произхода на женската сила и неделимата природа на времето.
