Коментари

Вечният сблъсък – до колко да се реставрират археологическите обекти

Анестилозата е широко разпространен метод за реставриране на старини в Западна Европа, но у нас едва преди две години се заговори по-активно за нея, покрай реставрацията на Голямата базилика в Плиска. Методът е характерен с това, че при възстановяването на сградите се използват оригинални материали от разкопки или такива, които по своя химичен състав отговарят на използваните в древността. Въпреки това, в научните среди на висок тон продължава вечният спор – трябва ли или не трябва да има анестилоза.

По темата, най-новият носител на званието „Почетен гражданин на Велико Търново”, проф. Пламен Павлов припомни, че именно с анестилоза се извършва активното възстановяване на Акропола в Атина. Поне от четвърт век историкът непрестанно подчертава предимствата метода. „Тези наши спорове – дали трябва да има анестилоза или не, те просто са безумни. Виждате, че чуждият опит показва предимствата. Най-добре е да има анестилоза, но тя да бъде правена разумно, както трябва, а не да възстановяваме с „пластмаса”  и съвременни, материали”, коментира проф. Павлов.

Какъв да бъде крайният вид на реставрираните културни паметници, пред микрофона на Общинското радио неотдавна коментира и археологът доц. Мирко Робов. „Първо, трябва да се придържаме към утвърдените стандарти за експониране на архитектурно наследство – вечният сблъсък между изискванията на Венецианската харта и залитания, към които най-вече творците настояват. Те, ако могат, ще възстановяват всичко, археологът, ако може, Няма да позволява нищо извън оригинала. Трябва да се намери златното сечение до степен – първо, да се съхрани откритото с удачна консервация и второ, да бъде достатъчно четивно за посетителя. Тоест, като дойде – да добива една завършена представа какво е това, което вижда пред себе си”, категоричен е доц. Робов.

Трапезица е един от културните паметници във Велико Търново, чиито проучвания, консервация и реставрация продължават активно и към настоящия момент. По думите на доц. Робов, който е сред основните му проучватели, редно е в крайния си вид обектът да е разтворен, и „като на книга” да разкрива своето великолепие от панорамните площадки в старата част. „Човек, като погледне, трябва да вижда тези архитектурни акценти и начина, по който е реализирано градоустройството на Трапезица. То е малко по-различно от това на Царевец, по-разточително е. Там има няколко комплекса, а опитът на Царевец доказва, че комплексите са по-посещавани от останалите обекти. Другият важен момент, с експонирането на Трапезица, от някоя от по-далечните точки, примерно Света Гора, човек вече ще може да възприема по-лесно пълните мащаби на столично Търново и да разбира защо градът е бил наричан втори Цариград и трети Рим. Той е наистина един силно укрепен, голям столичен град, това трябва да се вижда и вечер, с подходящо декоративно осветление. Част от него е реализирано по Южната порта, но това е само една част”, сподели доц. Робов.

 

 

Share on FacebookShare on Google+Pin on PinterestTweet about this on TwitterShare on LinkedInShare on RedditBuffer this pageEmail this to someone