Коментари

Венелин Иванов, председател на Комитет „Ген. Сава Муткуров”: „Вече 33 години няма паметник на жертвите на комунистическия режим. Длъжни сме пред паметта им!”

Венелин Иванов беше избран преди дни за председател на Сдружение „Комитет „Ген. Сава Муткуров” във Велико Търново. Родолюбивата организация, създадена през 2018 година, има за цел да възкреси имената на видни личности от старата столица, потънали в забвение по една или друга причина. За кратък период от време благодеятелите успяха да направят бюст – паметник на първия български генерал Сава Муткуров, както и да учредят награда на негово име на заслужил курсант от НВУ. По инициатива на комитета Спортното училище беше именувано на Георги Живков – друг авторитетен търновец с големи заслуги, но малко познат на обществеността – първи министър на народното просвещение, радетел на спорта и образованието. От комитета са се заели и със задачата да бъде възкресена паметта за ген. Никола Михов – регент, герой от войните и военен министър.

За дейността си Комитет „Ген. Сава Муткуров” има няколко отличия и грамоти.

 

Г-н Иванов, преди няколко дена обявихте инициативата на Комитет „Ген. Сава Муткуров” във Велико Търново да бъде издигнат паметен знак – мемориал, за жертвите на комунистическия режим. Как се роди тази идея?

 

Идеята не е отсега, а е обмисляна от много време. Минаха 33 години от т.нар. промени и от смяната на системата в България, но досега никой не направи проект за достоен и внушителен паметен знак на жертвите на престъпния комунистически режим във Велико Търново. Почитаме ги на мястото, където са били екзекутирани десетки, дори стотици невинни жертви – това са старите гробища на Велико Търново, които са били премахнати и на тяхно място сега е паркът, носещ, може би по ирония на съдбата, възторженото име „Дружба“.

Преди години на мястото беше издигнат един черен метален кръст, където всяка година се поднасят цветя и венци в памет на жертвите и до там. Няма паметници, монументи, костници, параклиси… С времето като че ли избледнява споменът за избитите по жесток начин невинни хора.

Ние изчетохме стотици страници спомени, статии, списъци, разкази. Потресаващи са съдбите на тези хора, които са загинали, убити като кучета, а са били достойни граждани. Сред тях има не малко забележителни личности, дали много за развитието на Велико Търново и страната – регенти, министри, висши военни, кметове, юристи, лекари, фармацевти, хора на изкуството, индустриалци, търговци, свещеници, учители…

 

Какъв символ трябва да съдържа бъдещият паметник, според Вас?

 

Внимателно разгледахме какво е направено на други места в България и по света като паметни знаци, посветени на жертвите на комунизма. Съставихме концепция за това какво искаме да постигнем и изготвихме идеен проект. Целта ни е паметникът да въздейства, като конкретно в предложения проект „Октагон на възкресението” е заложена темата за възраждане на паметта за избитите без съд и присъда, безследно изчезнали, осъдените на смърт, изселвани, въдворявани в трудови лагери, лишавани от имущество, от право на препитание, на обучение и репресирани наши съграждани.

 

Отзивите за предложения мемориал заваляха минути, след като беше обявен в публичното пространство. Коментира се, както визията на паметника, така и начинът на финансиране…

 

Да, след обявяването на проекта чухме различни отзиви. Някои го харесват, други не. Това е нормално. Знае се, че изкуството е нестандартно и цели да предизвика, провокира, да говори чрез символика, чрез материала на изработката и т.н. Това е нашето виждане. Факт е обаче, че вече 33 години друг паметен знак във Велико Търново няма. Ние от комитет „Ген. Сава Муткуров” оповестихме един вариант, но всеки, който желае, може да предложи свой проект. Той трябва да е визуализиран и да е придружен с обяснителна записка за символиката и начина на изграждане. Предлагащият също трябва да заяви, че може да го изпълни, ако бъде избран, и да посочи стойността, за която ще го направи, като тя трябва да е до 20 000 лв. Защото, за съжаление, пари за паметници трудно се събират… При всички положения, за изграждането на мемориала ще търсим подкрепа, като освен лични средства, ще разчитаме и на дарения от съпричастни с каузата хора и организации.

Ако получим други предложения, ще ги обявим във фейсбук групата Комитет „Генерал Сава Муткуров“ и ще дадем възможност на хората да гласуват за тях. Първите три проекта, получили най-много гласове, и два, избрани от членовете на комитета, ще бъдат внесени за разглеждане на Художествено-експертен съвет в Община Велико Търново. Последното решение ще е негово.

Проектите могат да бъдат пращани на месинджър във фейсбук групата на Комитет „Генерал Сава Муткуров”, или да бъдат директно качвани в групата, което става след одобрение на администратор. Ще очакваме проектите до 31.01.2023. На 1 февруари, когато се отбелязва Деня на жертвите на комунизма, ще обявим класираните, тогава се надявам за последен път да поднесем венец само пред метален кръст в памет на избитите от Народния съд.

 

Оптимист ли сте, че някой ще се захване на прави проект безвъзмездно? Това изисква много време, много работа…

 

От основаването му през 2018 година Комитет „Сава Муткуров” прави инициативи на принципа на доброволчеството – така, както работят и много други неправителствени организации и клубове в града. Трудно е да отделяш от времето и от личните си средства за обществени каузи, много по-лесно е да седиш пред компютъра и да критикуваш. Ето, даваме възможност на всички, които остро нападнаха предложения от нас проект, стъпвайки на дълбоките си познания по религия и изкуство, да предложат свои варианти за мемориал. А че той е необходим на града, просто няма нужда да коментираме! Тези хора са страдалци и герои, а съдбите на цели родове са били буквално съсипани от престъпния комунистически режим.

В същото време в страната има стотици паметници и паметни плочи на партизани, ятаци и дейци на другия строй.

Така че издигането на този мемориал ще е най-малкото, което можем да направим като общество, за да почетем паметта на жертвите на комунизма. Те са част от нашата история. А се знае, че народ без история няма бъдеще.