Денят

Велико Търново домакинства международна медийна среща за бъдещето на Европа

Три са българските партии, които към момента със сигурност ще имат представители в Европейския парламент догодина – БСП, ГЕРБ и ДПС. Под въпрос са Патриотите, ако при тях противоречията продължат. Това коментира днес на международна медийна среща в пресклуба на БТА във Велико Търново политологът проф.д-р Тодор Гарлунов от Великотърновския университет. Той уточни, че и на предстоящите избори за Европейски парламент през май 2019 година страната ни ще избере 17 евродепутати. Нейните представители няма да се увеличат от напускането на Евросъюза от Великобритания, тъй като част от местата няма да бъдат поставени на избор, а ще се запазят за евродепутати на нови страни членки на Съюза. Според Лисабонския договор в момента Европарламентът има 751 депутати. На предстоящите избори те ще са 706. Запазват се 45 места.

Това е малко спорно юридически, според Лисабонския договор, но показва визията за разширяване на Европейския съюз”, коментира проф. Галунов. Според него битката за този Европейски парламент ще е битка за това каква да бъде Европа – на националната идентичност или да се пристъпи към т.н. модел на федерална Европа. Все още влиянието на големите европейски партии е по-слабо за сметка на националните политически формации. Затова по време на кампаниите за Европейски парламент се чуват и национални послания, което не е адекватно, тъй като в Европарламента се провежда само европейска политика.

Ако Европа потегли към повече европесимизъм, влиянието на големите европейски партии ще нарасне за сметка на националните. Безспорно е, че предстоят сериозни дебати – един от тях е за редуциране на тежката евробюрокрация. Намаляването й ще направи Европа по-привлекателна за новите кандидати. Друг важен дебат е и проблемът на колко „скорости“ да се движи Европа. Тя продължава да е неравномерно развита и да има разлика в стандартите в пъти. Идеята за Европа „на скорости” е стара и сега се реанимира. Големите разлики обаче трябва да се понамалят. Това ще намали и движението от Изток на Запад, което доведе до обезлюдяване на периферията на Стария континент. Ако превес вземе вариантът Европа на регионите, това ще постави под съмнение някои национални едентичности, защото в региона могат да се окажат повече от една държава”, сподели още на медийната среща проф. Галунов.

Изводите от българското Председателство на Съвета на ЕС очерта д-р Гергана Радойкова от СУ ”Св. Климент Охридски”. Тя сподели, че в този период у нас започнахме да говорим повече за европолитики и доближаването им до гражданите. „Имаме основание да се чувстваме удовлетворени и уверени”, обобщи д-р Райковска. По темата „Европейската интеграция и регионалните медии” говори Даниела Лазарова, журналист от Общинско радио Велико Търново.

 Медийният форум бе на тема „Европа – накъде след май 2019 ?”. В него участваха представители на регионални медии от Румъния, Хърватска и България. Негов организатор е Информационният център Европа Директно – Велико Търново.С хърватския град Славонски брод и с Румънския град Клуж-Напока имаме обща инициатива за периода 2018-2020, посветена на Председателството на Съвета на Европейския съюз и бъдещето на Европа”, сподели Теодора Калейнска, директор на Европейския информационен център Европа Директно в областния град.