Денят

Велико Търново бе домакин на регионална среща „Гласът на българските деца”

       Характерната за последните години вътрешна и външна миграция се отразява и на модела на българското семейство, което започва в определени обстоятелства на функционира като „скайп семейство”.„Радостното все пак е, че 61 процента от децата у нас живеят с двамата си родители. Според данни на ЮНИЦЕФ на всяко четвърто българско дете единият родител е в чужбина. Най-засегнат е Северозападният регион, където този процент е около 44. При ромската общност поне единият родител е в чужбина при 37 процента от децата”. Това сподели Ивайло Миланов на регионална среща за обмен на опит по детските политики в Северна България, чийто домакин е Велико Търново. Тя е под надслов „Гласът на българските деца” и се организира от Българско училище за политика „Димитър Паница”.

Различни са и моделите на семействата. В Северозападния родителите отиват да работят в чужбина обикновено без децата си. А в Североизточния, например, те заминават с децата си и след като пораснат, се връщат обратно в България. Оказва се, че днес четвърт милион малчугани у нас растат с баба, дядо, роднини или самите те са глава на семейство„, сподели Миланов.

Близо 400 хиляди деца в България, или 41.4 процента от общия им брой през 2016 година, живеят в материални лишения. Според европейската статистическа служба с внушителните 45.6 процента от населението до 18-годишна възраст, които са в риск от бедност, България е на предпоследно място в Европейския съюз.

206 000 деца на възраст между 5 и 18 години не са прекрачили прага на класните стаи през 2017 година, обяви статистиката Ивайло Миланов. Най-висок процент на записани деца има за степен „начално образование”. В следващия образователен етап учениците намаляват с 15 процента, което е устойчива тенденция. За периода 2010 – 2016 година отпадналите от училище са се увеличили с над 2000 души. Изключение прави Северният централен район, където броят на отпадащите ученици намалява, сочат данните. Те отчитат намаляване на децата с наложени възпитателни мерки. 60 процента от тези деца никога не са посещавали училище или са с незавършено начално или основно образование. Едва около 1 процент от всички деца с възпитателни дела са живели в Социално-педагогическите интернати и Възпитателните училища интернати. „Зад противообществените прояви се крият социални причини като бедност, нисък образователен и социален статус на семейството, подбудителство от възрастни и др.”, обясни Миланов.

В малките и отдалечените градове и села, както и в кварталите с малцинствено население лекарите не достигат. На хартия здравната грижа за децата е безплатна и осигурена, на практика не винаги е така, защото често семействата търсят квалифицирана медицинска помощ в областните центрове и в столицата. А това допълнително натоварва техния бюджет.

Повече от 575 милиона лева е инвестирала държавата от националния бюджет и над 156 милиона лева от европейските структурни фондове в социални услуги за деца и в процеса на деинституционализация за последните шест години. „Увеличаването на капацитета и броя на социалните услуги все по-настоятелно повдига въпроса за обезпечаването им със съответните специалисти. Социалните работници у нас работят по около 100 случая на година, а в Европа – по 12″, каза още Ивайло Миланов.

По време на регионалната среща във Велико Търново под надслов „Гласът на българските деца” – Северна България, бяха представени добри практики в областта на детските политики, които са ефективни за решаването на проблемите в региона. Опитът на Европа в тази сфера от първо лице сподели Марияна Георгиева – образователен експерт, докторант във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” и в университета „Стефан Цвайг” в Залцбург. В срещата участваха областният управител проф. д-р Любомира Попова и Росица Димитрова – директор на дирекция „Социални дейности и здравеопазване” в Община Велико Търново.