Учениците Магдалена Демирева, Мими Райкова, Илиан Костадинов и Росен Христов от 10 клас, специалност „Интериорен дизайн“ в Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия „Ангел Попов“, заедно със своята учителка по български език и литература – Нели Гергенчева-Видиновска, се включиха в инициатива на Регионалната библиотеката „П. Р. Славейков“. Поводът за поетичната среща е отбелязването на 86 години от кончината на българската поетеса Мара Белчева. В препълнената читалня присъстваха възпитаници на Старопрестолната гимназия по икономика „Д-р Петър Аладжов“, местни поети и писатели, както и заместник-директорът на културната институция д-р Иван Александров.
Извън общоизвестния факт, че това е най-близкият човек на Пенчо Славейков, артистичните ученици потопиха публиката в свят, белязан с радост, с болка, с поетическо вдъхновение – едно пътуване към другите и към себе си. Любезните домакини подредиха изложба с оригиналните издания на поетесата – колекция, равностойна на тази в Националната библиотека. Учениците от Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия бяха издирили и подготвили интересни факти от живота на поетесата, както и рецитал по нейни стихове, които дълбоко развълнуваха публиката. А двама възпитаници на Профилираната езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ влязоха в ролите на Пенчо Славейков и Мара Белчева и развълнуваха присъстващите, пресъздавайки душевната кореспонденция между двамата творци. В ролята на Мара Белчева влезе Елица Атанасова, в образа на Пенчо Славейков се превъплъти Йоан Вълев, а техен преподавател е Маргарита Маринова.
Музикален поздрав на цигулка изпълниха шестокласничките от СУ ”Емилиян Станев” Ваяна Даниелова Николова и Бояна Бонева, които поднесоха произведения на композитора Крайслер.
Споменът за деликатната душа на Мара Белчева ще остане запечатан в стиховете ѝ, които и до днес – с финес и мекота, докосват всяко човешко сърце.
В душата ми хайдушка се промъкват
нехармонични звукове отвън;
и в нейната света светих замръкват
и крадат те цветя на нейний сън.
И, от сиянието ѝ озарени,
– вълни смирени в лунна светлина –
затихват звуковете победени
в непобедимата ѝ тишина.