Великотърновският журналист Иван Първанов издаде книга – справочник за българските паметници. В нея са събрани повече от 300 монумента, пръснати из цялата ни родина, а и по света. Разказани са най-любопитните моменти от техните истории, представени са и биографиите на бележитите личности, увековечени в камъка. Всеки един от паметниците е показан в снимка. В книгата намират място монументи на средновековните ни владетели, хайдушки воеводи, революционери, управници, на герои от руско-турската освободителна, балкански и световни войни, от социализма. Дори на спортисти, на светци и най-странните паметници. Книжното тяло съдържа над 530 страници.
„Не можем да представим всички български паметници, това практически е невъзможно. Разказваме за монументите на най-известните и на някои незаслужено забравени герои. Надяваме се това да събуди интереса и на подрастващите, които са бъдещето на нашата родина. Защото ако човек не познава и не се прекланя пред националните си светини, няма как да обича отечеството си и да се вълнува от настоящето на народа си”, казва за книгата си „Българските паметници” Иван Първанов.
Идеята за нея дошла съвсем случайно, след като негов приятел италианец поискал да му разкаже и покаже поне 30 паметника от Средновековието ни. Иван обаче успял да се сети само за 10 монумента. Решил да потърси информация в библиотеката, в интернет, но никъде не намерил систематизирана информация за паметниците. Така решил че може той да напише нещо подобно. Било му нужно малко повече от половин година, за да е факт изданието.
Една от най-впечатляващите истории е за паметника костница на връх Свети Никола, който всички съвсем погрешно наричаме Шипка.
„Всеки знае, че на корниза над главния вход стои бронзов лъв, символ на българската държавност, обърнат на изток. Според първоначалния проект лъвът трябвало да гледа на север – посоката, от която идват братушките освободители. Румънското правителство обаче остро протестира, тъй като според него гледащият към тях лъв намеквал за намерението на българите да им обявят война. Българското правителство променя проекта и решава лъвът да гледа на юг. Този път обаче скачат Гърция и Турция. Отново в името на добросъседството нашите управляващи отстъпват и предвиждат да го обърнат на запад. Това пък поражда недоволството на Сърбия. Отчаяно, българското правителство най-накрая вдига ръце и обръща лъва на изток, към Черно море, откъдето няма кой да протестира за териториални претенции и нарушаване на мира и добросъседските отношения“, разказва журналистът – изследовател.
Ето какво сподели още той:
Сред интересните паметници у нас са и такива на завистта в Хасково и на умората – край ловешкото село Малък извор.
Кремена Крумова – Попова
