Култура

Великолепен иконостас от храма „Св. Георги” в Арбанаси още чака възстановяване

За стенописите и архитектурата на тази църква има отделни публикации. Съществено в описанието от книгата на Димитър Папазов (издание от 1935 г.) е това, че през годините, когато е събирал материали, е видял че параклисът също така не бил доизписан, с изключение на образите в олтара. Друга съществена информация, че вътре, в същото помещение е имало надпис на гръцки език върху щурцовия камък на източния прозорец от северната фасада на галерията, който гласи: „година 1661 г., месец юний, Николаос Йоанну“. В действителност стенописите в църквата са били в два слоя, като първият е от XVI век, а вторият е датиран от периода 1709 – 1710 година. Особено впечатляващи са образите в параклиса, които са всъщност останки от стенописен слой от XVI век. Според мен, тези образи имат твърде общи черти с едно изображение от XVII век, запазено в наоса на църквата „Св. Архангели” в Арбанаси. Възможно е това да е един и същи зограф или това да са представители на едно и също ателие.

Стенописите от 1709 – 1710 година притежават наивистичен характер, вероятно чрез тях се набелязва преходът към новите възможности на българските зографи, свързани с генезиса на Тревненската школа. Запазен е надпис над изходната врата в наоса. Той гласи: “Възобнови се и изписа този божи и всепочитан храм на светия славен великомъченик Георги победоносец и чудотворец със спомоществуванието, труда и средствата на благочестивите и православни християни и епитропа господин Недялко, Димитър йерей, Стамо йерей и хаджи Тодор, Тодоран, Тодора и завърши изписването в лето от Христа 1709, от Адама 7218, рукою даскал Христо и Стойо. Напомням, че Даскал Христо и Стою работят и в параклиса „Св. Харалампий” към църквата „Св. Атанасй”. Сюжетите са стандартни за периода, прави светци в първи регистър, над него медальони с образите на мъченици, а над тях – Господни и Богородични празници. Високо в засводените части на тавана са били отново обичайните образни превъплащения на Бога – От „Възнесението”, „Христос Емануил“, „Новозаветна троица”, „Христос Вседържител”. В източната част, където е олтарната абсида са запазени образите на св. Богородица – по-висока от небесата, с младенеца в медальон на гърдите й, а в средната зона – „Причастието на апостолите“.

 

ИКОНОСТАСЪТ

 

Иконостасът в църквата „Св. Георги“ има тъжна съдба. Поради редица обстоятелства неговия демонтаж е бил започнат, под предлог, че трябва да се освободи място за снемане на стенописите. Разкомплектован, нарязан на отделни части, разпределени в различни ателиета по консервация и реставрация, този иконостас и до днес остава невъзстановен.

Министерство на културата подготвя и реализира изпълнението на проект „Възстановяване и опазване на църквата „Св. Георги“ в с. Арбанаси“, по който се възстановяват стенописите и се укрепва самата сграда, с подменяне на покрива и подмазване на стените. Иконостасът обаче никога не е бил включен в разработката и изпълнението на проекта.

Публикации дават информации за историята на реставрация и несполучливите опити да се върне иконостасът на оригиналното му място. Освен това, в архивите на музея се пази една старинна фотография, разкриваща реално как е изглеждал иконостасът в храма „Св. Георги“, преди да бъде разглобен.

Иконостасът бил направен от масивни дървени греди и плотове, издигащ се на височина 4 метра и 85 см. Неговата архитектонична многоплановост се изразявала в идеята за пищност и красота, наподобяваща райските порти. Орнаменталните фризове и колонките, пластичните решения по Венчилото и кръста са били изрязани с особена вещина, определяща високото ниво на художествен вкус и ефективна реализация. В повечето случаи става дума за основна изработка през XVII век, докато по-късните намеси са незначителни, а по скоро прикриващи липасата на определени детайли.

Не е известно как е изглеждал първият вариант на сглобяване, но е факт, че върху част от царския ред се регистрира икона, чиято датировка е от края на XVI век. Това, разбира се, не може да бъде абсолютно сигурен аргумент за датировка за изграждането на самата оригинална конструкция (защото би могла да е донесена от по-стара църква), но на този етап не съществуват писмени или друг тип податки за подобно пренасяне. Затова, най-сигурно е да се твърди, че иконостасът във вида, преди да бъде разглобен от социалистическите реставратори, е съществувал през XVII век. Тогава, вероятно е била направена и съответната компилация от други икони и добавени резбовани детайли и фризове.

Най-ниският регистър се състоял от подиконни табла, монтирани вероятно още по-късно, в периода от края на XVIII или началото на XIX век. какво е имало на техните места по-рано – това е неизвестно. Въпросните табла са направени от снадени дъски, върху които впоследствие директно е нанесен живописен слой – пейзажи, с дървета, декоративни (стилизирани) композиции или цветя. Една от дъските е била резбована и полихромирана, с птици. Техните остатъчни елементи се пазят заключени в депо на Регионален исторически музей – Велико Търново.

Следва втори регистър с големи – царски икони. Върху специално направени прозорци се побирали икони със образите на  „Св. Архангел Михаил“, „Иисус Христос Вседържител“, „Св. Богородица с Младанеца“, Св. Йоан Кръстител“.

В  последния регистър се виждало Венчилото с издигнат на върха резбован кръст, на който Христос е разпнат според Евангелието. В четирите посоки към мястото на пресичане са добавени символи на четиримата евангелисти – телец, ангел, орел и лъв. В основата този кръст е заобиколен от два златни резбовани лъва, които по аналогичен начин се опитват да нападнат символа на изкупителната жертва.

Надяваме се, този великолепен иконостас отново да бъде възстановен и монтиран на своето оригинално място в наоса на църквата „Св. Георги“ в Арбанаси.

Текст: гл.ас. д-р Пламен Събев

Регионален исторически музей – Велико Търново