Култура

Варненска опера: „Чест прави на Търново, че създаде този фестивал“

Това мнение споделиха диригентът, актьорите и музикантите от Театрално-музикален продуцентски център Варна след премиерата на „Котки“ на Сцена на вековете.Близо 400 души публика в двореца на Асеневци бурно и дълго аплодираха оперния състав след края на спектакъла.

От учебниците по история на музиката знаем, че по време на Барока често диригентът свирел на клавесин, докато ръководи оркестъра. За първи път в наши дни старопрестолната публика имаше възможност да види подобен подход на живо. Маестро Страцимир Павлов признава, че навярно Варненската опера е сред първите състави у нас, които възраждат метода. „Това, всъщност от доста години е вече често срещана практика в западния свят, при нас някак си закъснява“, коментира диригентът, като изтъква предимствата, които  дава тази позабравена традиция – както „визуален“ контрол с жест, така и звуков, що се касае до динамиката. Маестро Павлов разказва, че идеята е почерпил от  Съединените щати, където живял и работил по специалността си в продължение на 12 години, преди да се завърне у нас през 2008 г. В  родината на мюзикъла той имал шанса да гледа на живо множество прекрасни спектакли,  да дирижира някои от тях, този опит днес пренася и на българска сцена.  Произведение от ранга на „Котките“ е сложна задача за нашите географски ширини, най-вече заради разликите в подготовката на изпълнителите, допълва диригентът.  В редица отношения мюзикълът няма нищо общо с операта – като се почне от комбинирането на пеене с танц, и се стигне до стилистичните разлики в постановката на гласа. „Вече доста добри заглавия поставиха  не само Варна, София, но и много други трупи, които напредват изключително бързо и качествено по този път,  това мен лично много ме радва, защото аз съм голям фен на мюзикъла“, коментира Страцимир Павлов.

С благодарност за огромния интерес от страна на търновската публика Маестрото бе категоричен, че Сцена на вековете е „едно бижу, Царевец е една световна перла, страхотно е, че поддържате традицията на този фестивал и се надявам още много години той да продължи тук“.  Тази надежда сподели изпълнителката на главната роля Гризабела –  Вяра Железова, която  не за първи път излиза на Сцена на вековете.  „Усещането тук, специално – на този декор, на тази натура създава много по-различно различно от където и да е. Това отдаване от сцената към публиката и обратно тук се чувства много особено, по-силно“.

Пламен Георгиев, който трогна търновци в ролята на Гюс – театралния котак, също бе категоричен, че „няма по-добро място за спектакли от този род, особено, когато се подбират внимателно. Подобен фестивал има много бъдеще. Чест прави на Търново, че измисли такъв фестивал на това място и от тук нататък той би трябвало само да се развива. Хората имат потребност от такова нещо. Времето на чалгата полека-лека отшумява. Историята винаги се върти във кръг. На мястото на това което отминава остава неостаряващото. Театърът, операта може да променят своята форма, но остават вечни. От хубавата музика по-хубаво няма.

На 11 август, за втори път тази година Театрално-музикалния продуцентски център ще поднесе своето майсторство пред старопрестолната публика – този път с безсмъртната опера на Пучини „Манон Леско“.

Share on FacebookShare on Google+Pin on PinterestTweet about this on TwitterShare on LinkedInShare on RedditBuffer this pageEmail this to someone