Денят Култура

Българите приписват магическа сила на мартеничката

Мартеницата е един от най – обичаните български символи. Най – често тя се прави от усукани вълнени или памучни бели и червени конци.  Всеки един от цветовете има своето значение – белият символизира чистотата, невинността, новото начало, а червеният  олицетворява  живота, зачатието, енергията на слънцето и плодородието. Въпреки това в различните краища на България мартениците могат да са направени и от други цветове. Така например в Родопите те са многоцветни, а в Софийско и Мелнишко може и да са сини и червени. При изработването на мартеницата конците трябва задължително да се засукват на ляво и понякога може да се добавят различни символи, като черупка от охлюв за здраве и сила, мъниста против уроки, скилидка чесън за предпазване от зли демони или паричка за благополучие.

Първоначално мартеници носели само младите жени и децата, но в последствие всички започнали да си ги разменят. В миналото българите си закичвали мартеници на всички части от тялото, включително на шията и краката, като понякога това дори било свързвано със социалното положение на човека. Така например, младите неомъжени девойки носели мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги закачали на кутрето на лявата си ръка, а женените мъже си слагали мартеница в десния чорап.  В днешни дни най – разпространено е те да се носят на ръката под формата на гривна или закачени за някоя от дрехите. Българите вярват, че окичването с мартеница ще те предпази от зли сили и ще ти донесе дълголетие. Това се прави и за здраве, късмет и успех през предстоящата година.  Също така старите българи вярвали, че в природата съществувала някаква зла сила наричана „лошотия“ , която се събуждала през пролетта и на мартеницата била приписвана магическата сила да предпазва хората от нея.

Въпреки това мартениците се носят само за определен период от време, свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. В миналото в различните краища на България свалянето на мартениците е било свързвано с различни предсказания. Хората от Южна България, например, вярвали , че мартеницата, носена на китката трябвало да се свали, когато човек видел щъркел и ако птицата не летяла това означавало, че лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата пък се сваляла, когато се види лястовица, за да стане шията грациозна и дълга като на птица. В други краища на страната девойките поставяли мартеницата си под голям камък и така гадаели за бъдещия си съпруг. Точно след половин година те се завръщали на същото място и ако по мартеницата имало полепнали мравки техният избраник щял да бъде беден. В Пирин пък съществувало друго поверие, свързано с камъка и насекомите . Според него, ако по мартеницата имало мравки, това значело, че през годината се очаква успех в отглеждането на много кози и овце, калинките предсказвали , че човекът ще има едър рогат добитък, а паякът – отглеждане на магаре. Ако хората искали  да бъдат румени и здрави, трябвало да закачат мартеницата си на цъфнало дръвче, а ако искали да избягат от всичко зло, те трябвало да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините.

В последно време около произхода на мартениците се заражда спор. Според една от версиите този амулет води началото си още от времето, когато траките са живели по нашите земи и закачали червени конци на добитъка си, за да го предпазят от болести. Другата теория пък ни  отвежда в периода, когато хан Аспарух започва да сформира българската държава. С тази версия са свързани и три от легендите за мартеницата. Макар и сами по себе си различни, преданията се обединяват около това, че хан Аспарух получил съобщение от красивата си сестра Хуба под формата на бял конец, привързан към крака на птица – сокол, гълъб или лястовица, в зависимост от историята. По време на пътя птицата се наранила и така конецът се оцветил и в червено. Зарадван от скъпата вест от сестра си, хан Аспарух накичил целия си народ с такива конци откъдето се смята, че произлиза и съвременната традиция.

Независимо от своя произход, мартеницата остава един от най – емблематичните и обичани символи на България.