„Всяко едно поскъпване при ветеринарните услуги ще доведе до повишаване цената на крайния продукт като месо, мляко или друго производно. Вероятно от ветеринарната гилдия са инициирали подобно решение, защото са го базирали на поскъпващите и за тях ресурси, като горивата например”, коментира Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация /НОКА/ по повод исканата актуализация на тарифата на услугите, предоставяни от ветеринарните лекари по Програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите. Предстои кабинетът да съгласува проект на доклад от министъра на земеделието, храните и горите и проект на Постановление на Министерски съвет за изменение на Тарифата за определяне на цените на услугите, предоставяни от ветеринарните лекари при изпълнението на мерките в Програмата.
Според Караколев, най-пострадали от поскъпването отново ще бъдат потребителите и в някаква частност и производителите.
„Защото едно такова поскъпване на определен продукт, няма да е добре прието от потребителите и ще доведе до свиване на потреблението, което пък ще се отрази и на производителите. Ще поскъпне агнешкото. При всички положения ще има увеличение, малко по-скъпо от тазгодишното, но със сигурност ще поскъпне”, поясни още съпредседателят на НОКА.
Вече се наблюдава и масово разпродаване на животни и закриване на ферми. Това се дължи на големия ценови натиск от страна на доставчиците, основно скъпият фураж, необходим за отглеждането на животните.
„Тези хора, не са подготвени и нямат собствен ресурс, затова най-лесното е да се отърват от животните”, коментира още Караколев.
Ще поскъпнат неминуемо и консервите, но с колко точно си определя съответният производител, казва и Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци у нас /СППЗ/.
„Към момента браншът се справя, макар и много трудно, успява да компенсира неизвестностите. Да, увеличава се цената на суровините и няма как при наличието на странични фактори, които влияят върху ценообразуването, някак неестествено е те да останат на същите нива. Преди всичко е непредвидимата природна среда и промените в климата, в които се отглеждат плодовете и зеленчуците. Ние не сме готови за тези промени. От 10-15 години са. Алармираме отдавна, че българската наука е длъжник на бизнеса, в частта разработване на нови сортове, които да са по-устойчиви към засушаване и високи температури”, коментира Божинова.
Работната ръка оказва също влияние върху ценообразуването.
„Въпреки сериозните цифри на безработни, все още няма желаещи да работят в този бизнес. И като не можеш да прибереш суровината си, тя неминуемо получава и друга цена. Някои от колегите се опитват да компенсират тези сериозни трусове в цената на суровината, но не могат на 100% като създадоха собствени насаждения от зеленчукови градини. Не считам, че това е решение на тези проблеми, а трябват по-добри условия за зеленчукопроизводителите и овощарите”, допълва изпълнителният директор на СППЗ.
В плюс към това са и сегашните цени на производственото потребление на енергоносител, натовареността на съответното предприятие, заради пандемичната обстановка и нередовно присъстващата работна ръка.
„В допълнение към това, суровините, увеличени заради горивата идват и допълнителните материали като капачки, кашони, транспорт, логистика и др. Не е възможно производителят да запази същата цена”, обобщава Божинова.
Цикличността на потребление на стоки от бранша е от октомври до март. Миналата година заради пандемията се наблюдаваше по-сериозно потребление на консерви, заради това, че домашното изхранване имаше по-голям превес за сметка на заведенията.
Кремена Крумова – Попова
