Утре започва Десетият Дикси джаз фест, който много търновци и гости на града очакват с нетърпение. В програмата на юбилейното издание забелязваме и един колектив с интересното име Jazzanitza (Джазаница), което звучи като много любими български думи – лютеница, ръченица, копаница… Думата “джазаница” придава на “джаза” един някак български облик и точно това е основната идея, залегнала в музиката им.
Jazzanitza е колектив от български джаз музиканти (Борислав Петров, Димитър Льолев, Владимир Кърпаров, Людмил Крумов, Борис Таслев), чиито творчески търсения гравитират около сливането на музикални елементи от съвременния джаз и българската народна музика. Те са и част от първото поколение музиканти, които след демократичните промени имат възможността да получат своето образование в чужбина и да пренесат наученото на българска почва.
Ето какво сподели в интервю за Общинското радио Борислав Петров – барабанист, композитор и основател на Джазаница:
– С Димитър Льолев правехме опити да смесим джаз музиката, която свирим, с елементи от българския фолклор. Това е, разбира се, една традиция, която не започва от нас. Още през 80-те Теодосий Спасов, Милчо Левиев, Иво Папазов, Антони Дончев, в сътрудничество с народни музиканти, правят амалгама от тези музикални езици. Ние вървим по същия път, затова реших да събера тези ценни хора (Димитър Льолев, Владимир Кърпаров, Людмил Крумов и Борис Таслев), с които имаме сходни творчески търсения и да напиша музика специално за тях. Това е идеята на Джазаница – да напиша музика в този стил, специално за тези хора, с идеята те да ги свирят. Събрах ги, показах им написани неща, през 2016-а записахме албума и сега имаме възможност да свирим композициите и на фестивали. На 7 юли сме в Търново, на 8-ми в София, а в края на август ще свирим на „Аполония” в Созопол.
– Споменахте имената на големи музиканти като Теодосий Спасов и Милчо Левиев, но с един от тях – Антони Дончев, свирите заедно?
– Да, така е. За мен той е един от сериозните български музиканти и композитори. Наскоро ме покани в негов проект, насочен в тази област – джаз с фолклор. Аз реших, че ще е много адекватно да направим и един мост между поколенията, като го поканим да свири с нас и се получи чудесно. Антони Дончев много добре се вписа в колектива ни.
– В дебютния албум на Джазаница всяка композиция е посветена на конкретен човек. Разкрийте малко от тази интересна идея.
– Повечето от парчетата са посветени на хората от групата. Имам лични истории с всеки от тях. Първата композиция от албума например е писана за китариста Людмил Крумов, с когото сме и много близки приятели. Той често се оказва прав за разни неща в живота и все казва „Ей, пак се оказах прав, видя ли!” И аз реших, малко на шега, да направя едно парче, което да се казва „Право като магистрала”, но всъщност е изградено върху един от най-кривите български народни танци, а именно санданското хоро, което е в смесен неравноделен размер, който няма преброяване, освен ако не си фолклорен музикант или танцьор.
За Митко Льолев написах едно парче, което се казва „Ти си знаеш, майна” – той е от Пловдив. Поводът е, че винаги, когато му нося някаква музика, няма нужда да му обяснявам какво точно трябва да изсвири, той си знае..
Посветил съм песни и на други хора. Една от композициите, която се казва „Културни разлики” съм я писал, когато живеех в Холандия и забелязах огромните културни разлики между българската и холандска душевност. По-късно посветих парчето на Теодосий Спасов, който преди години, в един наш разговор, каза, че има нещо неопитомяемо в нашия фолклор, което само българската душевност може да почувства.
– Казвате, че отличителен белег на Джазаница е българският неравноделен ритъм, който Вие наричате „български груув”. Какво влагате в това понятие?
– Използвам „български груув” по простата причина, че не успях да намеря в трудовете на българските фолклорни изследователи подобен на този термин. По света има много неравноделна музика. Например има една традиция в Южна Индия, наречена карнатика, в която пластовете ритъм са развити до много голяма висота, изпълняват се с голяма виртуозност и са много сложни. През последните 20 години в джаз музиката също навлизат неравноделните ритми. Но, като перкусионист и музикален теоретик, аз не мога да си обясня начина, по който неравноделните размери на нашата музика се усещат от българите. Може би се дължи на факта, че са много директно свързани с танцувалните стъпки и с езика.. Само българите усещат този неравен пулс. Имал съм досег с хора от различни култури и колкото и да съм пробвал да им го обясня, те не могат да усетят тази пулсация. Разбират я само интелектуално – че това е нещо неравноделно.
И тогава започнах да си мисля, че както в бразилската, кубинската или африканската, така и в българската музика има един особен груув. А това е понятие, което обяснява странността в съотношението между едни пулсации, между метричните времена в музиката, които провокират желанието на човека да реагира физически, да танцува. Така че и ние си имаме груув, който си е само наш.
– На 7 юли е концертът на Джазаница във Велико Търново. В какъв състав ще излезете на сцената и какво да очаква публиката?
– Излизаме в състав Димитър Льолев – алто саксофон, Владимир Кърпаров – тенор саксофон, Людмил Крумов – китара, Михаил Иванов ще е на контрабаса. Специалният ни гост е Антони Дончев на пианото, а аз съм на барабаните. Ще изсвирим почти целия ни албум и много се надявам нашето послание да достигне до търновската публика, за която вече знаем, че е една възпитана джаз публика.
Цялото интервю с Борислав Петров чуйте в прикачения файл.
Борислав Петров е джаз барабанист и композитор. Свири професионално от 19 годишна възраст. През годините на своята кариера участва в множество артистични проекти от разнообразни музикални жанрове – джаз, рок, латин, биг бенд, поп, етно джаз. Получава музикалното си образование в Холандия, завършвайки джаз програмата “New York Comes To Groningen” в консерваторията „Принц Клаус” (Гронинген), последвана от магистърска програма на консерваторията в Амстердам. Магистърската му теза, наречена „Long and Short Beats: the Mystery of Bulgarian Rhythms” се фокусира върху есенцията и развитието на българските неравноделни ритми и предлага идеи за обогатяването им и интегрирането им в други музикални стилове. Свирил е с Теодосий Спасов, Антони Дончев, Димитър Льолев, Ангел Заберски, Камелия Тодорова, Димитър Бодуров, Васил Петров, Михаил Йосифов, Венцислав Благоев, Владимир Кърпаров и много други. Изнасял е концерти в Холандия, България, Турция, Англия, Италия, Франция, Румъния, Сърбия, Босна, Германия, Австрия, Норвегия, Швейцария, Австрия, Белгия, Мексико, Канада, Йордания, Сирия, Ливан, Тунис, Египет, Индия и Южна Африка. Работи по няколко музикални проекти, сред които: “Jazztory” – образователни джаз презентации/концерти, „Tin Men and The Telephone” – интерактивно, мултимедийно пиано трио от Амстердам, “The Bulchemists” – колектив от български джаз музиканти, живеещи в България и чужбина, „Trash Jass” – рок-джаз трио и “Jazzanitza”.
